На 6 октомври 1856 г. в Пловдив е роден Антон Стоянов Каблешков – син на Стоян (Цоко) Каблешков и първи братовчед на Тодор Каблешков.
И ако името на Тодор остава завинаги свързано с борбата за свободата на България, Антон принадлежи към поколението, пред което след Освобождението стои друга огромна задача – изграждането на свободната българска държава и нейните институции.
На тази задача той посвещава почти целия си живот.
От Копривщенския род към юридическата наука
Антон Каблешков произхожда от известния копривщенски род Каблешкови. Роден е на 6 октомври 1856 г. в Пловдив, в семейството на Стоян (Цоко) Каблешков.
През 1873 г., заедно с други деца от Копривщица, заминава за Русия, за да продължи образованието си. Учи в Москва и Николаев, където завършва гимназия със златен медал. Следва право в Одеса и Санкт Петербург, където завършва юридическото си образование.
След завръщането си в България е назначен за помощник-прокурор при Пловдивския окръжен съд, а впоследствие става помощник на главния прокурор в Източна Румелия.
„Приносът на Антон Каблешков за изграждането на българското правосъдие му отрежда едно от първите места в редицата на заслужилите негови зидари.“
Участие в Съединението на България
Антон Каблешков не остава встрани от националните стремежи на българите.
Той се присъединява към Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК), свързан с дейността на Захари Стоянов и подготовката на Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Според сведенията за участието му в тези събития, в нощта на 5 срещу 6 септември 1885 г. Антон Каблешков поддържа връзката между генерал Данаил Николаев и БТЦРК.
Така, девет години след гибелта на своя братовчед Тодор Каблешков, Антон също се оказва съпричастен към едно от най-значимите събития в борбата за национално обединение.
След успешното Съединение и Сръбско-българската война той продължава своята служба в правосъдието. Назначен е за помощник-прокурор при Върховния касационен съд в София, където по-късно достига до едни от най-високите длъжности в българската съдебна система.
Сред хората, които изграждат законите на нова България
Антон Каблешков не остава само съдия, който прилага закона. Той участва активно и в създаването на законодателството на младата българска държава.
Работи по важни закони в областта на гражданското, търговското, наказателното и процесуалното право. Участва в комисиите по Наказателния закон, Търговския закон и Закона за устройство на съдилищата.
През 1903 г. е сред съдиите в първия Държавен съд в България и участва в изготвянето на мотивите към неговата присъда – труд, който остава значим и за развитието на българското конституционно право.
Една тема присъства особено силно в професионалния му път – независимостта на съдебната власт.
Каблешков последователно защитава несменяемостта на съдиите и убеждението, че съдът трябва да бъде независим, за да може правосъдието действително да служи на закона, а не на временни политически интереси.
Основател на юридическото образование и правната периодика
За Антон Каблешков правото не е само професия.
През 1888 г., заедно с д-р Петър Данчов и Георги Згурев, започва издаването на „Юридическо списание“ – едно от първите специализирани правни издания у нас. В него публикува трудове по гражданско и търговско право и анализи на съдебната практика.
Паралелно с работата си като магистрат той се посвещава и на образованието на бъдещите български юристи.
Преподава гражданско и търговско право във Висшето училище – днешния Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Името Антон С. Каблешков и до днес стои върху паметната плоча, поставена в знак на признателност към основателите на Юридическия факултет.
Това е още една следа, оставена от него – не само в законите и съдебните решения, а и в поколенията български юристи след него.
От Българското книжовно дружество към Българската академия на науките
През 1898 г. Антон Каблешков е избран за действителен член на Българското книжовно дружество. Той е дългогодишен секретар на Философско-обществения клон, а през 1906–1907 г. е негов председател.
Именно с неговото име е свързан и един любопитен момент от историята на днешната Българска академия на науките.
На 14 януари 1907 г. Антон Каблешков поставя официално въпроса дали не е дошло времето Българското книжовно дружество да бъде преобразувано в Академия.
Няколко години по-късно това става факт.
Последното му дарение е за българската наука
Антон Каблешков остава свързан с правото и науката до края на живота си.
На 28 май 1917 г. той прави своето завещание. В него предвижда част от имуществото му да бъде предоставена на Българската академия на науките и с нея да бъде създаден фонд, който да носи неговото име.
След смъртта му изпълнителите на завещанието – сестра му Райна Г. Бонева и брат му генерал Каблешков – предават на Академията 20 000 лева.
В запазения текст на завещанието Антон Каблешков определя и предназначението на фонда – приходите от него да се използват за премии за научни трудове по право.
През 1921 г. Българската академия на науките учредява фонд „Антон Каблешков“.
Сякаш трудно би могъл да има по-подходящ завършек за живота на човек, посветил десетилетия на българското право – и след смъртта си той оставя средства, с които да подпомага неговото бъдещо развитие.
Един Каблешков в строежа на свободна България
Антон Стоянов Каблешков умира на 29 ноември 1917 г. в София.
В една от старите биографични бележки за него е записано:
„Антонъ Каблешковъ вписа не само на Българската академия на наукитѣ, но и на българското правосъдие.“
Днес, 170 години след рождението му, неговото име остава далеч по-малко познато от това на първия му братовчед Тодор Каблешков.
Но историята на един род не се състои само от най-известните му имена.
Едни от Каблешкови участват в борбата България да бъде свободна. Други получават трудната задача да изграждат държавата след тази свобода.
Антон Каблешков е сред тях.
Съдия. Юрист. Преподавател. Учен. Дарител. Един от строителите на българското правосъдие.
На 170 години от рождението му си спомняме за Антон Стоянов Каблешков (6 октомври 1856 – 29 ноември 1917) и за следата, която оставя в правото, науката и институциите на свободна България.
Използвани източници
Българска академия на науките – „Книга за дарителите на Българската академия на науките“, т. I, фонд „Антон Каблешков“, с. 111–117. Биографични сведения, оценка за дейността му и документи за завещанието и дарителския фонд.
Антон Каблешков – „Съдебната власт в България“, сказка от 31 януари 1909 г., публикувана в „Летопис на Българското книжовно дружество“, т. X, с. 98–138. Публикация и биографични бележки в „Съдебно право“.
Българска академия на науките – Стоян Буров, „Да се обърне Дружеството в Академия“: хронология на събитията, „Списание на БАН“, 2022 г. Прочети изданието.
Енциклопедия „Дарителите“ – „Българска академия на науките“, фонд „Антон Каблешков“. Прочети.
Исторически и архивни материали – биографични сведения за Антон Каблешков, документи за дарителския му фонд и паметна плоча на основателите на Юридическия факултет на Софийския университет.
Илюстративният материал включва исторически фотографии и документални изображения. Портретната възстановка е създадена с помощта на изкуствен интелект по оригинална фотография на Антон Каблешков.
