През 2026 година България отбелязва 150 години от Априлското въстание – едно от най-значимите събития в националната ни история. Макар основната част от възпоменателните церемонии традиционно да се провежда през април и май, юбилейната програма далеч не приключи с настъпването на лятото.
През юли и август в различни части на страната продължиха изложби, възстановки, походи, концерти, музейни инициативи и събития, посветени на героите и паметта на 1876 година.
Юли 2026: историята оживява отново
Сред най-мащабните събития през юли беше историческият фестивал „Нощ в миналото 2026 – 150 години от Априлското въстание“, проведен на 3 и 4 юли в Регионалния етнографски музей на открито „Етър“ край Габрово.
Над 200 участници и артисти пресъздадоха атмосферата на епохата, превръщайки музея в своеобразен жив разказ за времето на Възраждането и борбите за свобода.
На 7 юли в Художествената галерия в Казанлък беше представена фотодокументалната изложба „За свободата на един народ“. Чрез повече от 130 документа, разположени в 26 тематични табла, посетителите имаха възможност да проследят събитията и личностите, свързани с Априлското въстание.
Юбилейната година беше отбелязана и в Народното събрание. На 8 юли беше открита изложбата „Българските революционери и книжовници за Априлското въстание“, подготвена от Института за български език при Българската академия на науките.
По същото време във Велико Търново беше представена изложбата „Два лъва – една кауза“, разказваща за отношението на британския държавник Уилям Гладстон към трагичните събития след потушаването на въстанието и за международния отзвук от случилото се в България.
Изложбата впоследствие продължи своя път и на 16 юли беше представена в Русе.
Памет, свобода и държавност
На 10 юли Църногорският манастир край Гигинци беше домакин на колоквиума „150 години Априлско въстание: Памет, свобода и държавност“.
Събитието насочи вниманието не само към историческите факти, но и към мястото на Априлското въстание в националната памет и изграждането на българската държавност след Освобождението.
Програмата беше съпътствана и от изпълнения на Гвардейския представителен духов оркестър.
На 12 юли в София темата за юбилея намери място и на театралната сцена. В парка на Военната академия беше представена оперетата „Българи от старо време“ като част от събитията, свързани със 150-годишнината от Априлското въстание.
Изложби в Казанлък и Карлово
На 16 юли в Музея на розата в Казанлък беше открита документалната изложба „Войводата поп Харитон“, посветена на една от ярките личности на Априлското въстание и героичната отбрана на Дряновския манастир.
Само ден по-късно, на 17 юли, Историческият музей в Карлово представи фотодокументалната изложба „Бунтовният щурм на Копривщица“.
Копривщица заема особено място в историята на Априлското въстание. Именно там на 20 април 1876 г. е даден един от първите решителни сигнали за започването на въстанието.
По стъпките на героите
Юбилейните прояви не останаха само в музейните зали.
На 18 юли в Троянския край беше организиран поход и поклонение по повод 150 години от гибелта на Никола Войновски – военният ръководител на Ботевата чета след смъртта на Христо Ботев.
На 19 юли в Габровския Балкан се проведоха два туристически похода по маршрутите на четата на Цанко Дюстабанов. Те бяха част от историческия фестивал, посветен на 150-годишнината от въстанието.
В края на месеца – на 27 юли – в село Душанци беше организирана възпоменателна вечер за Тодор Ненчов Душанцалията, участник в Априлското въстание, обесен преди точно 150 години.
Август 2026: юбилеят продължава
Събитията продължиха и през август.
На 1 август на площад „Св. Александър Невски“ в София прозвуча програмата „Ехо от 1876“ с български революционни и патриотични произведения – музикален поклон пред героите на Априлската епопея.
През целия месец Столична библиотека включи в инициативата си „Зелени библиотеки“ пътуващата изложба:
„И в няколко дена тайно и полека народът порасте на няколко века!“
Изложбата гостува последователно в различни софийски паркове и припомни чрез документи, книги и архивни материали събитията от 1876 година.
На 6 август в Националната астрономическа обсерватория „Рожен“ беше открита изложбата „Априлското въстание 1876 г. в съдбата на членовете на Българското книжовно дружество“.
Тя разглежда връзката между революционните събития и хората, участвали в развитието на бъдещата Българска академия на науките.
История за следващите поколения
Особено място сред августовските инициативи зае събитието на 7 август в Националния дворец на децата в София.
Там бяха наградени участниците в международни детски и младежки конкурси, чието издание през 2026 година беше посветено на 150 години от Априлското въстание и 170 години от рождението на Райна Княгиня.
Подобни инициативи имат особено значение, защото пренасят паметта за 1876 година отвъд официалните церемонии и я предават на новите поколения.
Възстановки и народна памет
На 15 август край Враца се проведе деветото издание на патриотичния събор „Войводска вечер“. Част от програмата беше историческа възстановка на подвига на Ботевата чета, свързана с отбелязването на 150 години от събитията през 1876 година.
На 19 август Регионалният исторически музей във Враца получи първото копие на знамето на Трети Врачански революционен окръг – символ, който свързва съвременната музейна памет с революционните идеи на Априлското въстание.
Между 21 и 23 август във фестивала на фолклорната носия в Жеравна също беше поставен специален акцент върху 150-годишнината от Априлското въстание.
Така паметта за 1876 година присъства не само в историческите музеи, но и в събития, свързани с българския бит, традиции и национално самосъзнание.
Изложбите, които останаха отворени през лятото
Наред с конкретните събития през юли и август, редица големи юбилейни изложби продължиха да бъдат достъпни за посетители.
Сред тях са експозицията „150 години Априлско въстание. Истории и разкази за героично време“ в Националния исторически музей в София и юбилейната изложба на Регионалния исторически музей в Габрово.
В Пловдив изложбата, посветена на 150-годишнината от въстанието, остана отворена до края на август.
Историческият музей в Батак също продължи своята активна юбилейна програма с изложби и образователни инициативи, посветени на съдбовната 1876 година.
150 години по-късно
Въстанието продължава само няколко седмици. Последиците му обаче променят българската история.
Жестокото му потушаване привлича вниманието на европейската общественост към съдбата на българите и превръща българския въпрос в международна тема. Само две години по-късно се възстановява българската държавност.
Затова 150-годишнината от Априлското въстание не е само повод да погледнем назад.
Събитията през цялата 2026 година показват, че паметта за онези дни продължава да живее – в музеите и архивите, по пътеките на четите, в историческите възстановки, в музиката и литературата и най-вече в хората, които продължават да разказват историята.
Защото свободата има своята цена. А паметта е начинът тази цена никога да не бъде забравена.
