Почит към героите, жива памет и историческа възстановка
На 1 май 2025 г., в деня, в който по стар стил се отбелязва избухването на Априлското въстание, Копривщица отново се превърна в сцена на национална гордост и почит. Градът, където гръмва първата пушка и откъдето се разгаря пламъкът на българската свобода, събра жители, гости и потомци на героите, за да отдадат заслужено признание на делото на революционерите от 1876 г.
Поднасяне на цветя на гроба на Тодор Каблешков
В 11:05ч председателят на Народното събрание Наталия Киселова положи цветя на гроба на легендарния български революционер Тодор Каблешков в двора на църквата „Успение Богородично“ в Копривщица.
Тодор Каблешков и Кървавото писмо – началото на въстанието
В центъра на честването е фигурата на Тодор Л. Каблешков – един от най-младите, вдъхновени и решителни водачи на българската революционна борба. Роден в Копривщица през 1851 г., той остава в историята като автор на прочутото Кърваво писмо, с което на 20 април 1876 г. (по стар стил) известява Панагюрище, че въстанието е започнало.
Писмото, написано буквално с кръвта на убития мюдюр, е не просто документ – то е символ на безстрашие, самоотверженост и решителност.
Възстановка, която вълнува и събужда
Днес, точно 149 години по-късно, над 160 самодейци от различни краища на страната възкресиха онези съдбоносни мигове. В центъра на Копривщица – на площад „20 април“, се състоя възстановка на обявяването на въстанието и драматичните събития, последвали изстрелите срещу османските управници.
Гърмежи, викове, саби, пушки, знамена – емоционална сцена, която накара мнозина да се разплачат. Сцената с написването на Кървавото писмо бе посрещната с аплодисменти и дълбоко мълчание, прекъсвано само от възгласи: „Да живее България!“
Защо не забравяме?
Паметта за Априлското въстание е не просто урок по история – тя е основа на българското самосъзнание. Делото на Каблешков, Бенковски, Волов, Ботев и стотици други апостоли и обикновени хора ни напомня, че свободата не е даденост – тя е извоювана със смелост, жертви и безмерна любов към Отечеството.
Днес Копривщица е не само пазител на тази памет, но и вдъхновение за нови поколения. Чрез възстановките, изложбите, разказите и песните, делото на Каблешков и съратниците му остава живо – като пламък, който осветява пътя ни напред.
