Какво са казали Иван Вазов, Захари Стоянов, Константин Величков и други личности за Тодор Каблешков
Иван Вазов
Няма българин, който да не дойде до умиление, като вижда как Копривщенци почетоха и прославиха паметта на един син на България, който хвърли такава светлина в това велико движение на 1876г. Каблешков, чието име ще бъде завинаги едно скъпоценно достояние на нашата история, беше един от мъчениците за народното освобождение, които както можаха да изпълнят своята велика мисия, можаха славно да умрат. Слава тебе герою мъченик! Произнасяйки името на Тодор Каблешков, всеки българин чувства някакво благоговение и почит…
в-к „Народен глас“ Бр. 425, 03.11.1883г.
Захари Стоянов
…Каблешков следвал да проповядва где седне и где стане, че само всеобщо българско въстание ще бъде в състояние да даде свобода и правда на България… За себе си, за своето мизерно и мъченическо тегло, не искаше и да знае… Той не беше престанал да вярва още в светото дело, в ползите на въстанието, за което толкова много беше спомогнал…
Константин Величков
Него не го е плашила смъртта. Той я искаше, той ѝ се беше дал от първия ден, когато се беше хвърлил в революционното двъжение. Ако е проклинал за нещо съдбата си в тия страшни часове, когато е слушал тълпата да ликува около затвора му, то е, че първата пушка, която е пропукала – не е ударила него, за да отнесе в гроба си непокътнати мечтанията, с които е живял, когато са го довели в Търново, той е приличал на скелет, дето животът му едва се крепи, но в него тлееше велик дух, който след първото униние се е разправил във всичката му неподима сила. Разорението на плътта, като че се е обърнала в енергия на душата. Това е бил чистият пламък, който гори на светия олтар на патриотизма… Геройската смърт довърши един хубав живот… Когато се е застрелял в Габровския затвор, не клетва дадена е изпълнил, а мечта заветна на живота си… Не зная някой да е любил по-страстно България и той искаше да умре за тая любов…
Димитър Фингов
Той беше станал Апостол на свободата и обикаляше по околните градове и села, за да подготвя народа и съставя комитети. Не съм виждал друг човек, като него – тъй пропит с патриотизъм и саможертвеност. Той беше се преобърнал цял в идея. Спа при мене, цяла нощ не мигна, за да мисли как да напълни по-добросъвестно задачата си…
Иван Вазов
Неуморимият Каблешков до него ден тичаше, като в полуда, проповядваше, учеше, обещаваше, застрашаваше, заклеваше, гореше сърцата и омайваше духовете, правеше чудеса; жените преобръщаше на мъже, мъжете – в юнаци, търпението в гняв, вилите и косерите в оръжие, той беше вред!
Христо Ф.Попов
Два дни, след като се бях върнал, дойде за втори път в Клисура Каблешков, в качеството на помощник на апостолите и като взе сведения за размера на нашите приготовления, замина за Карлово… Тялото му беше съсипано и отпаднало, но душата оставаше все бодра и енергична, решена да отдъхне и подири покой само тогава, когато види, че народът, като един човек ще се вдигне против своя петвековен враг и мъчител…
Негов близък съратник
Но по-напреж работеше Каблешков, че после идеше Бенковски наготово. Защото Бенковски не беши познат нийде, а по-напред го препоръчваше Каблешков и тогаз идеше Бенковски. Също и когато доде Ванков (Панайот Волов), и него препоръчваше по-напреж Каблешков и ходиха заедно до Шипка… Защото той не беше познат никому.
Юбилеенъ сборникъ по миналото на Копривщица (20 априлъ 1876 год.-20 априлъ 1926 год.)
Р.Сараилиев
Българите, истинските българи видяха в лицето на наший съгражданин, в лицето на оногюз, на когото св.прах почива пред нас, българский месия, носителя на българската свобода… Честита е Копривщица, гдето е родила такъв велик син, който да извоюва на народът си свобода… Вековете няма да изтрият от паметта на народа името на Т.Каблешков, туй име да се предава от поколение на поколение и героят всякога ще да живее…Да коленичим всинца пред светите кости на българский мъченик и с глас да кажем, вечна ти памет поборнику за свободата на народа си…
Слово на кметът на Копривщица при пренасянето на костите на Каблешков от Габрово в родния му град
Епопея на забравените - Иван Вазов
"Каблешков"
О, Каблешков бедни! Тоз народ поробен дa мисли за слава не беше способeн; игото тежеше на неговий врат, без да предизвика гордия му яд.
Той беше спокоен. С позор на челото безропотно, хладно живейше в теглото. Яремът му беше и родствен, и мил, понеже се беше със него родил; от люлката с него в живота бе тръгнал и на труда беше като вол обръгнал.
Народът бе мирен и почти засмян, сред робството тежко ходеше пиян, защото теглото - и то е пиянство и прави по-мило злото окаянство, и разумът мъти на простий народ, и държи го в дрямка, и прави го скот.
Той ядеше, пийше, жнеше по Петровден, срещаше Великден, чакаше Гергьовден, по Коледа весел колеше прасето...
А мъките бяха страшни под небето! Тираните бесни върлуваха веч.
Полята пищяха от техния меч, всеки ден от кърви невинни залети, всеки ден злодейства - хабери проклети:
тук обран търговец, друг - ранили зле, там орача кървав в нивата нашле - някой баща беден на седем дечица - днес пламнала плевня, утре воденица!
Обири и дъждья, грабеж, произвол! Сюрмахът без стряха, орачът без вол остаяха. Турчин беснееше, гладен, властта беше глуха и съдът продаден.
И нищо по-друго. Робът беше як, игото влачил е, ще го влачи пак.
И никоя съвест не трепваше гнявно против туй живене и мране безславно.
И слово свободно и надеждна реч до никой слух робски не стигаше веч.
Левски бе угаснал преди три години.
И народът спеше. Небесата сини блещяха със трепет над робския край и питаха бога: "Докога ще трай таз земя в теглото и рабските звънци позорно ще дрънкат и нашето слънце да свети над нея, а да гледа мрак?
Докога ще дремят, о, господи благ?"
Така те мълвяха в пространството чудно. А народът спеше, спеше непробудно.
Каблешков избухна една вечер тук и разклати всичко като тръбен звук.
Делото се почна и думата падна на земя из тайно за свобода гладна.
Дух един потаен навред профърча и всякоя възраст, пол, класа, душа, размърда, разбуди като гора спяща, що тихият вятър внезапно разклаща.
Някой твар незнаен смъкна се тогаз, сърцата стеснени сетиха завчас, че стават големи и тупат по-силно от някакво чувство велико, умилно; и рабското иго стана изведнъж несносно и страшно. - Всякой стана мъж!
Идеята бърже поникна, порасна и като от изток зората прекрасна облада душите с новия си жар...
Всякой беше бодър: як, слаб, млад и стар, богатий и бедний под покрива сламен - всичките горяха от същия пламен и бързаха нещо да направят там.
От толкоз търпенье усетиха срам.
Всичко кипеше. Великото слово на сърцата даде биене по-ново, прежната апатйя и хладност, и сън сега бяха треска, живот и огън.
Усилия, мисли, желания скрити, към една се точка упътиха всите, и преображенье внезапно стана, и бащата смаен сина не узна.
Младежът забрави шума, веселбите и фана да дири места по-закрити за срещи потайни... И простий чизмар въз стола четеше вестника със жар, със глава подпряна, с изпуснато шило, и друг път сърце му не бе така било.
И скромний учител във своя урок фана да загатва за "тиранин жесток". и речта "свобода" да повтаря често.
И всяко сърце и време, и место духът на борбата изпълваше веч.
За друго тогава не ставаше реч. Враждите престанаха и любов безкрайна свърза в едно всички кат велика тайна; всякой бе приятел, всякой беше брат.
Забравиха всичко, щото бе отзад: зависти, раздори и минало мрачно; като чрез слияне свещено и брачно, всички се сдушиха и със веселба решиха се вече за смърт, за борба.
Едно дело общо, едничка цел свята вдъхваше душите, сгряваше сърцата. Въодушевленье нечуто завчас смая всеки разум, упи всяка свяст!
Народът живейше със чувство само. Свободата беше пленила ума му. Той се бе усетил изведнъж голям и готов за бунта, и храбър, и сам; и колосът турски с грамадна си сила бе за него нищо - империя гнила - способна да рухне при първия крак...
И тъмна надежда, и сладостен мрак затуляха всичко - бъдещето бурно се криеше още в небе лазурно, явен беше само един идеал от мечти и светлост образуван цял. И всичко се друго губеше в мъглата...
Лудостта владейше, умът и главата от другаде потик приимаха веч.
Борбата бе близко, близкото далеч... Очите с очите се срещаха скришно и да се разбират словото бе лишно.
Тайната бе обща, мракът и нощта свидетели бяха на много неща; и кат някой демон подземен и мощен чукът на ковача не спираше нощем: желязото меко из светлия жар излизаше утром на лъскав ханджар; младите крояха опинци хайдушки, продаваха всичко, купуваха пушки, търговците бледи в застоя голям оловото само продаваха там!
И в избите скришом със шъпот и с глуми младите хлапаци леяха куршуми. Булките печаха пексемед тогаз. Селяните хитри стягаха без глас черешовий дънер с обръчи железни и гледаха важно, мислейки се трезни...
И върху гергьофа балканският лев излазяше златен и зенал за рев.
И с тез сили малки, и с тез средства смешни, и с тез глави руси, и с тез пръсти нежни, и с тоз възторг луди, и с тоз дребен стан искаха да бутнат страшний великан!
И в няколко дена тайно и полека народът порасте на няколко века!
Управление на съгласие
За да осигурим най-добрите изживявания, ние използваме технологии като бисквитки за съхраняване и/или достъп до информация за устройството. Съгласието с тези технологии ще ни позволи да обработваме данни като поведение при сърфиране или уникални идентификатори на този сайт. Несъгласието или оттеглянето на съгласието може да повлияе неблагоприятно на определени характеристики и функции.
Функционални
Винаги активен
Техническото съхраняване или достъпът са строго необходими за легитимната цел да се даде възможност за използване на конкретна услуга, изрично поискана от абоната или потребителя, или единствено с цел да се осъществи предаване на съобщение по електронна съобщителна мрежа.
Опции
Техническото съхранение или достъпът са необходими за легитимната цел да се съхраняват предпочитания, които не са поискани от абоната или потребителя.
Статистика
Техническото съхранение или достъп, които се използват изключително за статистически цели.Техническото съхранение или достъп, които се използват изключително за анонимни статистически цели. Без съдебна призовка, доброволно изпълнение от страна на Вашия доставчик на интернет услуги или допълнителни записи от трета страна, информацията, съхранявана или извличана само за тази цел, обикновено не може да се използва за идентифицирането Ви.
Маркетинг
Техническото съхранение или достъпът са необходими за създаване на потребителски профили за изпращане на реклами или за проследяване на потребителя на даден уебсайт или на няколко уебсайта за подобни маркетингови цели.
