Лулчо Дончов Каблешков, син на Дончо Каблешков, има трима братя – Цоко, Никола, Тодор, и три сестри – Пена, Рада, Мария.
Лулчо бил предприемчив човек, откупил на търг от държавата събирането на беглика, занимавал се с абаджийство и джелепчийство и търгувал с Цариград. Работата на беглекчията била опасна, но и добре платена. Скоро Лулчо достигнал добро материално и обществено положение. През 1845г. построил къщата, която днес е музей.
Макар и сред удобства и уют, семейството на Лулчо живяло скромно и изпълнено с патриотизъм. Бащата казвал „Децата ми трябва да бъдат честни хора и родолюбиви българи!“.
Чорбаджи Лулчо се жени 2 пъти. Първата му съпруга, и майка на Тодор е Стойка Чичова от Копривщица. Тя умира млада, и оставя четири деца: Нона, Тодор, Ана и Андон. Втората му жена е Ана Григорова от Сопот (в роднински връзки с Минчо Вазов). Тя ражда Парашкева, Тотка, Никола, Стоян и Тодор (кръстен на вече починалия си брат).
Ана била изключителна жена и верен другар на доведения си син Тодор. Заедно с него тя се кълне пред Евангелието, пищова и камата и сътрудничи на революционния комитет. Тя е член-учредител и председател на женското дружество „Благовещение“ в Копривщица, създадено през 1872г. Вслушва се в ценните съвети на сина си. Нейната самообладаност помага на Тодор да избяга на 20 април 1876г. от търсещите го заптиета и да обяви въстанието. Когато башибозуците са в града, тя е сама с малките си деца (Лулчо е в Пловдив по това време) и разбира, че е опасно да стоят сами. Отива да търси закрила при семейството на хаджи Иванчо Маджаров, който я гони с думите „Каквото сте си надробили, сърбайте си го!“. На Ана и децата ѝ помагат съседи, които ги скриват в избата.
През 1899г., при освещаването на костите на Тодор в Копривщица е присъствала и Ана. Когато поднася венец, казва:
"Много имам да казвам, синко Тодоре, но сълзите ме задушават! Клета майко! Успокой се! Нека признателността на българския народ бъде най-голямата ти утеха!".
Интересни спомени на синът на Ана – Стоян, допълват към образа на тази жена, играеща важна роля в живота на Тодор. Стоян споделя: „Аз бях дванадесетгодишен, когато се научих случайно, че ние, братята и сестрите, сме били от две майки. Тя живееше в много добри отношения с роднините на първата жена на баща ми.“
При избухването на въстанието, Тодор ѝ предава цялата кореспонденция и архив със завет да ги пази. С настъпването на турците майка Пена (сестрата на Лулчо) я съветва да ги изгори, но запалвайки ги, Ана се сепва от дадената клетва, изгасва ги и ги заравя в един казан в градината. По-късно, когато турците обрали къщата – намерили и казана.
Лулчо често повтарял: „Деца, като започнете да борите от едно, две, три до сто, до хиляда, до десет хиляди, ще намерите една Лулчовица Каблешкова, на 20 000 пак само една и само една по целия свят.“
Първи години
Детство и юношество
Тодор Лулчов Каблешков е първороден син на чорбаджи Лулчо и се ражда на 1 януари (13 януари н.с.) 1851г. Както вече стана ясно – майка му Стойка умира млада и до женитбата на Лулчо с Ана, за децата се грижи сестрата на Лулчо – Пена. Нейн съпруг е хайдутина Дончо Ватах и постоянно разказва на децата на Лулчо за подвизите на мъжа си и другите борци за свобода. Любимо време на Тодор е именно това, което прекарва пред огъня с леля си и слуша нейните разкази.
Още от детските си години Тодор има проблеми със здравето. На 6 годишна възраст е ученик в Копривщенското училище, и първи негови учители са Веселин и Йоаким Груеви. На 12 години в обора на баща си намира заровено знаме от червен копринен плат с надпис „Свобода или смърт“. Тези думи осмислят живота му до последния миг. Това знаме било скрито от охранителите (пантите) на баща му, мечтаейки скоро да го развеят свободно на хайдушките поляни.
През 1864г. баща му го води да учи в епархиалното училище в Пловдив, където живее чичо му Цоко. Чичо му често го води със себе си по работа из съседните села и така Тодор се запознава от близо с теглото на робския живот. Научава за славното минало на България, прочита книгите за Асен и Петър и патриотичното чувство все по-силно го завладява.
През 1867г. Тодор се разболява и баща му го прибира в Копривщица, където продължава образованието си чрез частни уроци. Основава ученическото дружество „Зора“, с цел да обедини младежите, да обогати познанията им и да ги научи на организиран съвместен живот.
През 1868г., по препоръка на чичо му Цоко, заминава да учи във френския лицей в Галатасарай, Цариград (дн.Истанбул) – едно от най-модерните училища за времето си в Турция. Продължава образованието си, участва в кръжока на Петко Р. Славейков и се сприятелява с Константин Величков и Павел Бобеков. Тодор възмажава и укрепва духовно.
Когато в Цариград достига новината за обявяване на Парижката комуна, Каблешков организира малък бунт в лицея, заедно с другарите си, в знак на солидарност с борещия се френски народ. Той чете непрекъснато, научава няколко езика. Тогава започва да се подписва и, като Богдан, в желанието си да смени името си, което възприемал за гръцко и не съвпадало с любовта му към всичко българско.
През 1871г. се завръща в Копривщица, с влошено здраве. Родният климат му помага да укрепне физически и той започва да превежда от френски „Граф Монте Кристо“, но революционната му бъдеща дейност пречи да довърши докрай превода. Прави първи опити да пише стихове.
Скоро след пристигането си у дома установява връзки с местните дейни хора, членове на революционния комитет. В средата на октомври 1871г. Левски пристига в Копривщица и отсяда в метоха към черквата „Успение Богородично“. По това време все още болен, Каблешков успява да се срещне с Апостола и да разговаря с него. Съдбоносна среща. Огнените слова на Левски мотивират още повече Тодор да се посвети на святото дело и да отдаде живота си на освобождението на родината. И макар Каблешков да не се доближава с делата си до тези на Левски, той себеотрича себе си по същия начин, в името на свободна България. Въпреки, че разполага с всички удобства, образование, възможности и да има всестранни интереси, той обрича живота си на революцията.
Края на 1871г. - началото на 1872г.
Революционна дейност
С изграждането на вътрешната революционна организация от Левски и действията на БРЦК се започва общата дейност по подготовката на българската освободителна революция. Началото на революционната дейност на Каблешков започва след срещата му с Апостола. Той се запознава с устава и програмата на БРЦК, с часове разглежда червената корица с разярен лъв, стъпил върху турското знаме. И още на 1-ви януари 1872г., по негова инициатива в Копривщица от 38 души се образува дружество „Трудолюбие“. По-късно същото дружество се обединява около революционния комитет. То служи за прикритие на комитета в Копривщица по организацията на предстоящото въстание.
лятото на 1872г.
Каблешков прави обиколка из селата около Копривщица, стига и до Пловдив, с цел проучване на готовността на народа за борба. По това време Ана основава и „Благовещение“, и той ѝ дава идеи как да го ръководи. Съветите, които ѝ изпраща в писмо, представляват цялата програма на дружеството. През този период няма друг деец, кото да е съдействал така за развитието на женско дружество.
1873г.
В началото на 1873г. Тодор е приет да учи за телеграфист при одринската станция на Барон-Хиршовата железница. В Одрин се сприятелява с българските ученици от горните класове и организира кръжок, който през пролетта на същата година провежда бунтовна демонстрация. В българската черква „Св.Костадин“ младежите отиват с червена вратовръзка и запяват „Вятър ечи, Балкан стене“, в знак на неподчинение срещу закона.
Каблешков се отдава на революционна пропаганда. К. Бояджиев, пред когото Тодор се изказва недвусмислено, споделя думите на революционера:
"Време е вече да се жертвуваме, за да повдигнем народа ни поне на равна нога с окръжаюците ни инородци, та като настане очакваният час, да ни намери готови."
Въодушевлението на Каблешков по революционната дейност продължава да расте. Следи революционната преса на българите-емигранти в Румъния. На 23 години завършва обучението си и е назначен за телеграфист, а малко след това – и за началник на жп гара Белово. Теофан Райнов му възлага да следи движението на турските войски по гарите и да му дава информация. При въстание – Тодор трябва да дава данни за движението на тези сили в комитетския център, който се ръководел от Райнов. По това време говори турски и френски, и учи италиански и немски. В писмата до майка си, с цел заблуда на турците пише, че дори не е сънувал за такова звание. Мислейки за новия свят споделя, че инспекторът Жорес се интересувал от способностите на хората, а не от народността им:
"Всички сме заедно и Жорес уважава всички... А у нас...? За да те уважават, трябва да си богат, да си от род, да си търговец и да си на възраст..."
Тодор, обаче, е не просто родолюбец, той е готов да отдаде живота си за родината и не може да се задоволи с трепетите на чиновник на Османската империя. В Белово той развива значителна културна и революционна дейност. Често посещава с. Голямо Белово и се свързва с по-будните му жители. По негова насока създават читалище „Искра“ и за негов председател избират именно Каблешков, но той скоро отстъпва длъжността си на свещеник Михаил Радулов вярвайки, че читалището ще се ръководи най-добре от местен човек. Тодор постоянно подканвал настоятелството на читалището да записва нови членове, за да събира членски внос и други помощи. Целта на тези средства била подпомагане на бъдещо въстание.
През 1875г. Каблешков споделя какво се е решило във Влашко, как войводите са минали вече Дунав и това става причина читалището да се преобърне на революционен комитет. Жителите на Белово активно участват в Априлското въстание, пробудени в голяма степен от самия Тодор.
1874г.
През пролетта на 1874г. Тодор отива на лечение в Цариград. На връщане към Белово спрял в Одрин, след което в Свиленград. С Димитър Новаков, Хр.Гачев, Ил. Палазов, Станко Разбойников и други разговарял продължително, и същите те съставлявали тамошния революционен комитет.
През есента на същата година често се събира с Яков Матакиев и Константин Величков, и други младежи, с които кроят планове за освобождението на България. Данаил Юруков бил част от тях и споделя:
"Каблешков искаше това да стане в най-скоро време... Каквото и да се заговореше, той все ще обърне разговора за освобождението на България."
Тодор подава оставка, като началник жп гара Белово и временно се установява в Пазарджик. Желае единствено да се отдаде на революционна дейност. С пламенните си речи мотивира в младежите от читалите „Виделина“ желание за борба. Константин Величков е очевидец на тези събития:
"Къщата му стана скоро свърталище на всичката интелигенция в града... Пред пламенния поток на речта му замлъкваха недоуменията и колебанията изчезваха... Никой не го надминува по силата на безкористието на чувствата, които внесе в революционното дело..."
В този период Тодор обикаля Самоков, София и Пирот, преоблечен, като търговец, за да провери как възприемат хората там идеята за въстание. В Пирот образува революционен комитет и препоръчва за негово прикритие да се учреди читалищно настоятелство.
1875г.
През есента на 1875г. здравето му отново се влошава и той се връща в Копривщица. Няколко месеца след това Каблешков посещава Константин Величков в Пазарджик и му разказва за плана си да убие султана. Това е и последната им среща, но силната връзка между двамата е повод през 1899г. Величков да опише спомените си във „В тъмницата“.
Вярвайки силно в идеята на Левски за всеобщо въстание, Тодор желае създаването на широка революционна организация, чрез което то да се случи успешно. В много от средногорските села образува читалища с прикрита дейност, а на други места възобновява дейността на комитетите, създадени от Левски. Комитетските работи в Средногорието (Пазарджишко, Панагюрско, Карлоско, Казанлъшко, Пловдивско) не спират, благодарение на Каблешков. Основава и комитети в Пирдоп и обновява този в Сопот. Иван Вазов споделя:
"Той основа революционния комитет, в който влязоха всички учители и по-голяма част от младежта; в него взех участие и аз. Преди да основе комитет Каблешков заведе бъдещите бунтовници на манастира "Св.Спас" и ги накара да се закълнат под евангелието и меча, че ще се жертвуват за свободата на България..."
1875г.
Мария Българовa
Мария е родена в Сопот през 1853г., и е дъщеря на Бочо Урумът, който променя фамилията си на Българов. Баща ѝ не бил богат, тя имала още 4 сестри и била дадена в женски манастир при леля си, където завършва с отличие девическото училище. По това време копривщенци искат учителка от Сопот за тяхното училище и Мария отива, едва на 15г., като помощник-учителка. Там се запознава с Каблешков. В младото му сърце пламва първата и единствена любов.
Скоро се налага Мария да се прибере в Сопот. На сбогуване Тодор ѝ дава негова снимка и ножички, казвайки:
"Давам ти лика си, за да ти напомня по-често за мене, а ножичките ше ти потрябват, ако се наложи да шиеш друго знаме и да отрежеш вените си, ако попаднеш някога беззащитна в турски ръце."
След години Мария дава същата снимка на Ана, втората майка на революционера, но пази ножичките до последните си дни. Обратно в Сопот тя става секретарка на женското дружество, чийто председател е майката на Вазов.
С Тодор се виждат отново, когато той посещава града, като апостол на Априлското въстание и любовта им пламва още по-горещо. Той ѝ възлага да ушие знамето, което въстаниците от Сопот да носят в уречения ден. Мария го ушива и дълго чака любимия си, но след, като той не се връща – баща ѝ го скрива в зида на къщата им. При последната им среща, след смазването на въстанието и бягството на Каблешков, той минава за кратко през Сопот и ѝ оставя да пази знамето на Копривщица, бинокъла и часовника си, както и няколко снимки.
След Освобождението Мария се омъжва за Богдан Баракалов – участвал в боевете при Стара Загора. Преди годежа тя споделя на Богдан за любовта си към Тодор, както и, че споменът за него не ще я напусне така бързо. Богдан, трогнат от честността и смелостта на Мария – се сгодява за нея още същия ден. Първородният им син кръщават на Тодор, и тя ражда още 8 деца. Умира през 1919г.
Иван Вазов използва личността на Мария, като основен прототип, изграждайки образа на Рада от „Под игото“.
1876г.
Предистория на въстанието
През пролетта на 1876г. Гюргевският революционен комитет приема плана за подготовката на всеобщо въстание и Каблешков е въодушевлен от идеята. Ролята му не се изчерпва само до написване на „Кървавото писмо“. Четвърти революционен окръг става център на въстанието и голяма заслуга за това има апостолската дейност на Тодор.
На 13 януари 1876г. Бенковски свиква копривщенските революционери и се възобовява комитетът, създаден от Левски. Планът за въстание през пролетта е разкрит. Членовете на комитета се заклеват:
"Заклевам се в името на Отца и Сина и Светаго Духа, че от днес ние нямаме жена, деца, майка, баща, братя и сестри. От днес ние се вярно заклеваме в тоз честний кръст и в тази сабля и в тоз силно оружие, дето ща да ни избавят от турското иго. Ние се заклеваме, че от днес ние ще слушаме нашият войвода и ще изпълняваме верно за всичко що ни заповеда, и ще воюваме против нашят душманин, дуде се освободим отечеството или загинем за славата на отечеството ни и за славата на Бога. Амин!"
След клетвата Каблешков хваща Бенковски за ръка и му честити най-първи съзаклятници. Всички присъстващи избират единодушно Тодор за председател на копривщенския револционен комитет.
След няколко дни Бенковски кани Каблешков в Панагюрище и заедно с Панайот Волов решават някои въпроси, касаещи въстанието. На тази среща Тодор е назначен за помощник-апостол на Волов. С тези си правомощия Каблешков обикаля отново околните градове и села, извършвайки своята апостолска дейност. Много от участниците в Априлското въстание отбелязвт в спомените си ясно и недвусмислено главната роля на Тодор, като апостол.
"Но по-напреж работеше Каблешков, че после идеше Бенковски наготово. Защото Бенковски не беши познат нийде, а по-напред го препоръчваше Каблешков и тогаз идеше Бенковски. Също и когато доде Ванков (Панайот Волов), и него препоръчваше по-напреж Каблешков и ходиха заедно до Шипка... Защото той не беше познат никому."
Революционерът е нясно с тежкото положение на Турция и за липсата на перспектива за българите, ако не се освободят. Местният комитет започва усилена подготовка за въстанието, под негово ръководство. Макар отново болен и отслабнал, той е в стихията си. Открито и смело се говори за бунт. Каблешков е строг и държи на реда. Когато не е доволен от свършената работа заплашва с оставка, като председател на комитета. Тя бива отхвърлена, но е причина за по-силна активизация на участващите в комитета.
Пролетта на 1876г. настъпва. За делегати на народното събрание в Оборище са определени Тодор Каблешков, Найден Попстоянов и Тодор Душанов. Заради силна треска, обаче, Каблешков остава на легло и не може да присъства. Подлото предателство на Недко Бальовеца за решеното по време на събранието ускорява подготовката. Турското правителство с цел подтискане на бунта още по време на подготовката изпраща Ахмед ага в Панагюрище и Неджиб ага – в Копривщица.
18 - 20 април 1876г.
Въстанието
На 18 април в Копривщица се провежда важно събрание, по време на което се обсъжда и ръководството на въстанието. Образува се Военен съвет, който да отговаря за всички бъдещи действия и негов председател е Каблешков. Той е наясно с решението на Оборищенското събрание – в случай на предателство и опит за потушаване на въстанието от турците, то да се обяви преждевременно, преди плануваната дата: 1 май.
Няколко дни преди въстанието Тодор посещава домът на чичо си Дончо, за да поиска пушката му. Леля му се опитва да го възспре, но той ѝ отговаря:
"Драга старино, аз зная, че ще загина, че ти добро няма да патиш, нито Недко (синът ѝ), но ей това (сочи едно пеленаче), сигурен съм, че ще вкуси от плодовете на моя труд, а това ще ме направи щастлив и в гроба."
На 19 април Неджиб ага пристига с 10 души жандарми конница и стотина души башибозуци. Последните оставя в Медет-дере на 3/4 часа разстояние от Копривщица, чрез които да изпраща виновниците в Пловдив, а в случай на нужда да ги повика и на помощ.
На 20 април, по думите на майката на Каблешков, от сутринта на два пъти идва пандурин да го търси . Той е у дома, но го скриват. Третият път идва заптия, но отново скриват Тодор. Има и четвърти път. Малко след това Тодор се прибра у дома и чисти оръжието си. Забелязват, че турците, този път начело с Наджиб ага пак идват да го търсят и той бяга през задната врата.
Майка му черпи заптиетата с кафе и сладко. Чакат турците над час, с уверение от майката, че Тодор е болен (което било самата истина, по това време е болен от малария) и трябва скоро да си дойде. Накрая си отиват.
Скоро Каблешков се връща, но с много хора и всички – въоръжени. Незабавно събира комитета в дома на Рашко хаджи Стойчев. Решението е единодушно: незабавно обявяване на въстанието.
20 април 1876г.
Въстаниците се разделят на две групи. Едната тръгва по уличката към Бяла река, а другата завива наляво. На Калъчевия мост пада първата турска жертва – Кара Хасан заптие, което чакало да улови Бояджиев, те го убили с револверите си на място. Каблешков пръв гръмнал с револвера си и дал знак за общо въстание. Тогава загърмели клепалата и камбаните, народът въоръжен обиколил полицията от всички страни, а Неджиб ага с жандармите си се затворил вътре. Знамето със златогривий лъв и с надпис „Свобода или Смърт“ се развяло, въстанието вече било обявено и пушките почнали да гърмят.
В тези върховни часове на напрежение на Каблешков се пада съдбоносното право пръв да вземе решението за отдавна готвеното народно въстание. Той съзнава, че слага началото на величава епопея.
В тази обстановка Тодор Каблешков пише историческото „Кърваво писмо„, първият писмен документ на Априлското въстание.
На 21 април се освещават знамената, като има няколко разказа как точно се е случило това. През цялото време, обаче, Каблешков се проявява, като военен ръководител. Той вярва, че започналото въстание ще донесе мечтаната свобода. Десет дни съществува свободна Копривщица и знамената „Свобода или смърт“ се развяват из града. Скоро, обаче, вестите за погрома на въстанието пристигат. Трагичната съдба на Батак, Перущица, Клисура и Панагюрище стават ясни и отварят жестока рана в сърцето на революционерите. В Копривщица търсят подслон пострадалите от близките градове и села. Обстановката се напрегнала, колебливи членове на Военния съвет и някои копривщенски чорбаджии арестуват ръководителите на въстанието: Каблешков, Волов, Георги Икономов и други. По този начин целят да покажат верността си към Голямата порта (турците). В същото време в Копривщица пристигат панагюрски въстаници. Научават за съдбата на братята си и пускат слух, че скоро Бенковски, с голяма чета идва към Копривщица. Тълпата, събрала се около импровизирания затвор на Каблешков се смутява и Иван Орчо използва момента да счупи с брадва катинара и да освободи въстаниците. Те бързат да отидат към планината.
1 Май 1876г. - 16 юни 1876г.
Каблешков е сигурен, че на турците няма да се даде шанс да опожарят родния му град. И да, те не го опожаряват но, макар не така тежко, като други градове, все пак Копривщица пострадва. Въстаниците решават да преминат в Търновско, където очакват, че борбата се развива успешно и да се включат към нея. На 1 май малката чета поема по пътя към Стара планина. Започва да вали дъжд и сняг, да духа силен вятър. Измръзнали и уморени, те са принудени да продължат да вървят, за да не замръзнат. Каблешков, освен всичко, е все още болен, трескав, но с несломим дух. Групата се разделя на две. С Тодор остават Найден Попстоянов, Георги Търнев и Стефан Почеков. Намират подслон в едно по-прикрито място, но са забелязани и предадени на турците.
Стефан и Георги са убити в престрелка с башибозуците, а Тодор и Найден са заловени живи. Събитията се развиват в местността Стълба, край р.Рогачева, около с.Чифлик. Там, след години се откриват кости и една пушка с инициали Т.К., която се съхранява в музея.
Качествата си на революционер Каблешков проявява и по време на разгрома на въстанието, и по време на тежкия преход из Стара планина, при залавянето му и мъките в турските затвори. Защитава пред най-висшите турски чиновници и европейци освободителната борба на народа си. За обвинителното му слово Екзарх Йосиф, който бил владика по онова време в Ловеч и присъствал на разпита, споделя думите на Каблешков:
"Аз не мога да търпя, като гледам, че народът ми се мъчи тъй. Аз казвам истината. Ако сте щели да ме обесите... аз не ща такъв живот..."
Подобно на Левски, Тодор не скрива това, че е водач и организатор на въстанието, и не издава нито един от своите другари. Поема цялата отговорност върху себе си. От Търновския затвор, на път за Габрово, Каблешков е придружаван от Селями паша. Пред него Тодор заявява:
"Моята младост принадлежи на отечеството ми, паша ефенди, и ако ми е мъчно, то е за това, че бесилката ще ми отнеме възможността да се боря за свободата му против вашата омразна, тиранична и жестока власт. Нашата кръв ще обагри пътя към свободата и над измъчената ни родина ще изгрее слънцето на българската правда."
В Габровския конак революционерът трябва да бъде зорко пазен, преди да замине на следвщия ден за Пловдив. Турците се надяват с мъчения да изтръгнат от него сведения. Там Тодор Каблешков, „най-светлия син на Копривщица“ сам избира свободата, която никога повече не може да му се отнеме. Използва разсеяността на едно от заптиетата, грабва пищова му и се застрелва в главата. Денят е 16 юни 1876г. Каблешков изпълнява своят обет пред Отечеството.
След като се самоубива в Габровския затвор, Тодор Каблешков е погребан от местни жени в града. След Освобождението, през 1883 г., костите му са пренесени в Копривщица и са погребани в двора на църквата „Св. Успение Богородично“.
Пренасяне костите на Тодор Каблешков от Габрово в Копривщица., август 1883 г.
Управление на съгласие
За да осигурим най-добрите изживявания, ние използваме технологии като бисквитки за съхраняване и/или достъп до информация за устройството. Съгласието с тези технологии ще ни позволи да обработваме данни като поведение при сърфиране или уникални идентификатори на този сайт. Несъгласието или оттеглянето на съгласието може да повлияе неблагоприятно на определени характеристики и функции.
Функционални
Винаги активен
Техническото съхраняване или достъпът са строго необходими за легитимната цел да се даде възможност за използване на конкретна услуга, изрично поискана от абоната или потребителя, или единствено с цел да се осъществи предаване на съобщение по електронна съобщителна мрежа.
Опции
Техническото съхранение или достъпът са необходими за легитимната цел да се съхраняват предпочитания, които не са поискани от абоната или потребителя.
Статистика
Техническото съхранение или достъп, които се използват изключително за статистически цели.Техническото съхранение или достъп, които се използват изключително за анонимни статистически цели. Без съдебна призовка, доброволно изпълнение от страна на Вашия доставчик на интернет услуги или допълнителни записи от трета страна, информацията, съхранявана или извличана само за тази цел, обикновено не може да се използва за идентифицирането Ви.
Маркетинг
Техническото съхранение или достъпът са необходими за създаване на потребителски профили за изпращане на реклами или за проследяване на потребителя на даден уебсайт или на няколко уебсайта за подобни маркетингови цели.
