По начин на създаване, израз и въздействие Кървавото писмо е необикновено явление в историята на народите. Като прелива мастилото в кръв и призива в действие, то обединява преките си създатели с безименната вълна на народното въстание и се превръща в общо творение на борещите се българи.
След неуспехът на Старозагорското въстание през септември 1875г., Христо Ботев подава оставка, като председател на БРЦК.
Като отчитат сериозните политически затруднения на Турция и задълбочаването на източната криза, някои от членовете на саморазпусналия се БРЦК решават да пристъпят към подготовка на ново въстание в България.
С цел повдигане на ново въстание младите изграждат в Гюргево политическа организация, останала в нашата история под името Гюргевски революционен комитет.
Заседанията на Гюргевския комитет започват около 11-12 ноември 1875 година и продължават до 25 декември.
Всички гюргевски дейци са единодушни по въпроса, че през пролетта на 1876 година трябва да се организира ново въстание. Използвайки опита от лятото на 1875 година, Гюргевският комитет разделя територията на страната на пет окръга: Ръководството на Първи Търновски революционен окръг е поверено на Стефан Стамболов, а негови помощници са Христо Караминков – Бунито и Георги Измирлиев – Македончето. Във Втори Сливенски окръг главен апостол е Иларион Драгостинов с помощници Георги Обретенов и Георги Икономов. Трети Врачански окръг се ръководи от Стоян Заимов, с помощници Георги Апостолов и Иваница Данчов. Четвърти Пловдивски окръг е оглавен от Панайот Волов с помощници Георги Бенковски и Тодор Каблешков. На Пети Софийски окръг за главен апостол е определен Никола Обретенов, а за негов помощник Никола Славков.
История
Оборищенско събрание
На 14 април 1876 година в местността Оборище край Панагюрище започва двудневното Оборищенско събрание, което на практика представлява първото българско народно събрание изобщо.
За заседателна зала на народните избраници служи горската поляна. Делегатите заседават на маса, върху която са поставени за клетва сабя, пистолет и църковния кръст на поп Грую. По околните дървета са закачени газени фенери. Извършен е молебен. Делегатите полагат клетва. Каблешков не успява да присъства, заради болест.
След това преглеждат сметките на всяко село, представени от революционните им комитети, и правят равносметка за цялостната подготовка на въстанието. Определят и датата на въстанието (1 май). Избрана е комисия, която да изработи устав и програма, подробен план за въстаническите действия, военни инструкции, прокламации и т. н.
Ненко Терзийски – Балдьовеца е делегат на събранието. След края му докладва всички взети решения на пловдивския мютесариф Азис паша, който веднага уведомява Истанбул за ситуацията. Турските власти предприемат контра-действия, като изпращат конни отряди в Копривщица и Панагюрище, които да арестуват ръководителите на революционната организация.
19 април 1876г.
Неджиб ага пристига с 10 души жандарми конница и стотина души башибозуци. Последните оставя в Медет-дере на 3/4 часа разстояние от Копривщица, чрез които да изпраща виновниците в Пловдив, а в случай на нужда да ги повика и на помощ. Следва да арестува Тодор.
20 април 1876г.
По думите на майката на Каблешков, от сутринта на два пъти идва пандурин да търси Каблешков. Той е у дома, но го скриват. Третият път идва заптия, но отново скриват Тодор. Има и четвърти път. Малко след това Тодор се прибра у дома и чисти оръжието си. Забелязват, че турците, този път начело с Наджиб ага пак идват да го търсят и той бяга през задната врата.
Майка му черпи заптиетата с кафе и сладко. Чакат турците над час, с уверение от майката, че Тодор е болен (което било самата истина) и трябва скоро да си дойде. Накрая си отиват.
Скоро Каблешков се връща, но с много хора и всички – въоръжени. Незабавно събира комитета в дома на Рашко хаджи Стойчев. Решението е единодушно: незабавно обявяване на въстанието.
"И ето, че за късо време у Каблешков се събира въоръжена дружина от около двадесетина юначни мъже, решени да изпълнят с достойнство дълга си. Всички били в традиционната въстаническа униформа - къса дреха, панталони, цървули на краката и левове на калпаците - гордостта и светлината на ония времена... Начело на тях стои Тодор Лулчов Каблешков, най-симпатичното и възторжено проявление на онази мечтателно висока епоха.
Димитър Страшимиров, „История на Априлското въстание“
20 април 1876г.
"Кървавото писмо"
Въстаниците се разделят на две групи. Едната тръгва по уличката към Бяла река, а другата завива наляво. На Калъчевия мост Георги Тиханек прострелва в главата турското заптие Карахасан.
С общи усилия двете групи атакуват конака. Когато пушките пропукват, Танчо Шабанов удра камбаните в черквата „Св.Никола“. Сражението продължава дълго. Мюдюрите и няколко заптиета са убити, но Неджиб ага и голяма част от заптиетата успяват да избяга.
Въстанието е обявено! В тези върховни часове на напрежение на Каблешков се пада съдбоносното право пръв да вземе решението за отдавна готвеното народно въстание. Той съзнава, че слага началото на величава епопея.
В тази обстановка Тодор Каблешков пише историческото „Кърваво писмо“, първият писмен документ на Априлското въстание. Писмото не е запазено, за текста му съдим от записките на Захари Стоянов („Записки по българските въстания“), който е присъствал в Панагюрище, когато Бенковски го получава и прочита на глас пред всички. То гласи:
Братя!
Вчера пристигна въ село Неджебъ ага, изъ Пловдивъ, който поиска да затвори нѣколко души заедно съ мене. Като бѣхъ известенъ за вашето решение, станало въ Оборищкото събрание, повикахъ нѣколко души юнаци и слѣдъ като се въорѫжихме, отправихме се къмъ конака, който нападнахме и убихме мюдюра, съ нѣколко заптиета...
Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развѣва прѣдъ конака, пушкитѣ гърмятъ, придружени отъ ека на черковнитѣ камбани, и юнацитѣ се цѣлуватъ единъ други по улицитѣ!...
Ако вие, братя, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то послѣдвайте незабавно нашия примѣръ въ Панагюрище.
Напред, братя, Бог да ни е на помощ.
Копривщица, 20 априлий 1876 г.
Т. Каблешковъ.
Повече от 1 писмо
Освен писмо до Панагюрище, Тодор Каблешков изпраща писма и до Карлово, Клисура, Старо ново село. Писмото до Враца гласи:
„До братята комисари във Враца.
Вчера, на 20. април, предизвикани от някои събития когато без да се даде повод от наша страна, по нареждане на властта кърагасъ предприе арестуване на комитетските хора видяхме се принудени да вдигнем въстание. Отсякохме шест зелки, взехме седем души пленници, другите успяха да избягат. За тая наша постъпка уведомихме войводите в Панагюрище и околните села, които веднага се заловили за оръжие и заставили пазарджишкия юзбашия и заптиетата му да се върнат веднага в Османово.
Запалихме Стрелча. Половината от жителите на Панагюрище отидоха на помощ на стрелчанци, за да нападнат и завземат Пазарджик.
Съжаляваме, че не можахме да изтраем до 1 май, за да изпълним решението. Но любовта към народа ни даде увереност да избързаме. Нека мислим само за победата!
И тъй, знамената са развети в балканите и горите на Копривщица, Панагюрище и други 32 села! По такъв начин са заети всички проходи. През Клисура ви е изпратено и друго подобно писмо, но за по-голяма сигурност ви изпращаме и това по друг път. Каквото извършихме, то стана по заповед на Бенковски, Волов и Икономов, и то за в полза на народа. Въстанието ще бъде всеобщо. То е вече обявено! Съобщете веднага на Стойко Мъглата и другите в Търново и на Иларион в Сливен. Нека е честито!
А сега не ни остава нищо друго освен да кажем: Напред! Да извикаме: Долу тиранията! Свобода или смърт!“
Важно е да се уточни, че „врачанското“ писмо също изчезва, но цитираното по-горе е превод от турския документ, изработен тогава. Много е възможно да не е преведен стилово, но можем да си изградим достатъчно ясна представа и да съпоставим врачанското и панагюрското писма. Самият Захари проучва врачанското писмо, пишейки години по-късно своите „Записки по българските въстания“. По начин на създаване, израз и въздействие Кървавото писмо е необикновено явление в историята на народите. Като прелива мастилото в кръв и призива в действие, то обединява преките си създатели с безименната вълна на народното въстание и се превръща в общо творение на борещите се българи.
Символизъм
Кърваво ли е писмото?
Най-напред това название се налага от авторът на „Записки по българските въстания“ – Захари Стоянов. Той казва, че писмото било „подписано с кръв“. Това описание, обаче, следва да се приеме условно. Писмото не е било подписано с кръв, а на него имало кръст, нарисуван с кръв. Турците, обаче, се възползвали и разпространили по дипломатическите канали, че българските въстаници пишат писмата си с кръвта на убитите от тях заптиета, от която си правели „канлъ мюрекеп“ (кърваво мастило). На „Кървавото писмо“, написано от Каблешков за Панагюрище (и всички останали подобни писма) има кръст, изписан с кръв, която обикновено е от пръста на пишещия писмото. Т.е. Каблешков си боднал пръста и със собствената си кръв нарисувал кръст. За това свидетелстват и очевидци, сред които генерал Димитър Илиев Кацаров, който участвал в освещаване на знамената в Копривщица и бил член на комитета.
Оригиналът на писмото е загубен. Захари Стоянов отбелязва, че е взет от турците при убийството на Георги Бенковски, тъй като бил в „чантата му“.
Управление на съгласие
За да осигурим най-добрите изживявания, ние използваме технологии като бисквитки за съхраняване и/или достъп до информация за устройството. Съгласието с тези технологии ще ни позволи да обработваме данни като поведение при сърфиране или уникални идентификатори на този сайт. Несъгласието или оттеглянето на съгласието може да повлияе неблагоприятно на определени характеристики и функции.
Функционални
Винаги активен
Техническото съхраняване или достъпът са строго необходими за легитимната цел да се даде възможност за използване на конкретна услуга, изрично поискана от абоната или потребителя, или единствено с цел да се осъществи предаване на съобщение по електронна съобщителна мрежа.
Опции
Техническото съхранение или достъпът са необходими за легитимната цел да се съхраняват предпочитания, които не са поискани от абоната или потребителя.
Статистика
Техническото съхранение или достъп, които се използват изключително за статистически цели.Техническото съхранение или достъп, които се използват изключително за анонимни статистически цели. Без съдебна призовка, доброволно изпълнение от страна на Вашия доставчик на интернет услуги или допълнителни записи от трета страна, информацията, съхранявана или извличана само за тази цел, обикновено не може да се използва за идентифицирането Ви.
Маркетинг
Техническото съхранение или достъпът са необходими за създаване на потребителски профили за изпращане на реклами или за проследяване на потребителя на даден уебсайт или на няколко уебсайта за подобни маркетингови цели.
