Дончо Николов Каблешков е роден около 1750г. Той има четири синове: Лулчо, Стоян (Цоко), Никола и Тодор, и три дъщери: Пена, Рада и Мария.
Лулчо Каблешков
Лулчо е предприемчив човек, откупува на търг от държавата събирането на беглика, занимава се с абаджийство, джелепчийство и търгува с Цариград. Издига се, като местен първенец. Постига завидно материално и обществено положение.
През 1845г. построява къщата, която днес е превърната в музей. Макар с възможност за охолен живот, възпитава децата си скромно и с любов към родината. Подпомогнал с 2000 гроша строежа на местното училище, както подпомага и въстанието. През 1847г. дарява средства и на Рилския манастир.
По време на въстанието цялото му имущество е ограбено и унищожено. Бил преследван, затварян, мъчен и от турците, и хулен и презиран от местните чорбаджии.
Жени се за Стойка, която ражда Нона, Тодор (революционера), Ана и Андон. Умира млада. Лулчо се жени след това за Ана, от който брак се раждат още Парашкева, Тотка, Никола, Стоян и Тодор (кръстен на брат си).
Племенникът му Недко, с писмо до Захари Стоянов напомня за тежката участ на бащата на революционера и благодарение на това Народното събрание отпуска 50 лева пенсия на Лулчо, с която той и семейството му живеят оскъдно, но щастливо, че са дали всичко, което имат на Освобождението. Умира през 1892г.
Тя е по-голямата сестра на революционера. Родена е през 1857г. Учи в класното девическо училище, членува в женското дружество "Благовещение". През 1875г. се омъжва за учителя Петър Жилков. Мъжът ѝ заема дейно участие във въстанието, той е избран и за секретар на Военния съвет, сформиран дни, преди 20 април. Ана, като родолюбива българка също участва във въстанието - шие дрехи за бунтовниците и събира пари за закупуване на оръжие чрез дружеството. Мъжът ѝ е заловен от турците по време на погрома, изтезаван, мъчен и осъден на доживотен затвор на о.Родос. Ана, като негова жена също била измъчвана, за да издаде къде са скрити архивите на въстаниците.
След Освобождението Петър се прибира в България, връща се към любимата учителска професия и е уважаван от всички. От брака им се раждат Невена, Гроздана, Михаил, Лука, Стоян. Ана умира през 1918г.
Най-малкият ѝ син Стоян Жилков участва, като доброволец в Балканската война. По време на Втората световна война е мобилизиран и изпратен в Скопие, като командир на четвърти артилерийски полк. Стоян е повишен в чин полковник и Кавалер на "Орден за храброст". Умира през 1970г.
Той е един от първите български офицери, служили в Източнорумелийската милиция. Участник в Съединението и в Сръбско-българската война и носител на "Орден за храброст". Достига звание майор и умира млад.
Оженва се за Екатерина Чохаджиева и имат четири деца: Лука, Павел, Михаил и Анка. Павел завършва военното училище, участва в Балканската и Първата световна война. Активен член на БЗНС и близък приятел на Александър Стамболийски. Михаил учи във военното училище, и после следва журналистика във Франция. Основава и издава вестник "Страж". Противник на режима на Фердинанд, когото непрекъснато критикува в статиите във вестника си. Убит по царска заповед на улица в София, едва навършил 28 години.
Нона е родена през 1947г. Тя завършва девическото училище в Копривщица и заминава за Македония, където през 1870г. открива първото българско училище. По-късно в Кукуш открива първото девическо училище и събира в него дъщерите на най-добрите български семейства.
Омъжва се за Атанас Брайков, художник от Копривщица и виден участник в църковната борба на Македония. Единственият им син Душан е убит, като герой в Балканската война.
Нона умира през 1932г. в мизерия и грижи за отглеждане на трите си внучета.
Дъщеря на Лулчо и Ана. Според нейните спомени топчето за въстанието е изработено от черешата в двора им. Омъжва се за Цанчо Биволаров от Копривщица, който също дейно участва във въстанието, после е измъчван, арестуван и осъден, като през 1878г. е освободен. Той умира през 1904г. и Парашкева следва сама да се грижи за шесте им деца: Вельо, Луко, Груйо, Мария, Ана, Стоян.
Роден през 1867г. След Освобождението заминава за Русия, където учи. Отказва да продължи обучението си във военното училище там и мечтае да се завърне в България и да стане учител. В Цюрих получава више образование по педагогика и философия. И там отказва работа, и се завръща в родината. Става учител в Габрово, после училищен инспектор в Шумен. През 1903г. става директор на всички български училища в Македония. Един от организаторите на Илинденското въстание. Заловен и осъден на смърт. Спасен е от бесилката от руския консул в Скопие и принуден да напусне Македония. В България става редактор на "Учителски вестник", а после и председател на Съюза на учителите.
Оженва се за Стилияна Попова и имат четири деца: Ана, Стела, Богдан и Омуртаг. Умира през 1953г.
Непосредствено след Освобождението, във времена на непрежалима мъка по смъртта на революционера Тодор, в семейството на Лулчо се ражда най-малкия син. С желание за утеха, Ана и Лулчо кръщават детето Тодор, на починалия му брат. След години се оженва и има само едно дете - Ана.
Стоян Дончов Каблешков
Стоян (Цоко) Каблешков
Стоян е роден през 1820г. В Копривщица е познат, като чорбаджи Цоко. От малограмотно и бедно момче се издига до първенец в Цариград и Пловдив. Борец за независима българска църква. През 1847г. става един от 4-та настоятели на българската църква в Цариград – Св.Стефан. През 1856г. се мести в Пловдив.
През 1861г. е част от църковното настоятелство, което обявява независимостта на българската църква от гръцко иго. Непрестанно полага грижи за българската община и училище, спасява много българи от съд и бесило. По време на Априлското въстание спасява Копривщица от унищожение. Бива арестуван и затворен в страшния турски затвор в Пловдив, където е записан, като подстрекател на въстанието. Освободен от общата амнистия при Руско-Турската война. Назначен е за заместник-перфект на Пловдив. Подкрепя Съединението през 1885г., в което активно участват и тримата му синове. Умира през 1906г.
Първата му жена умира по време на раждането на първородното им дете, бебето – също. Жени се повторно за Ефрусина Неделкович и имат 6 деца: Антон, Райна, Люба, Марийка, Атанас, Никола.
Роден през 1856г. През 1873г. заедно с други деца от Копривщица заминава за Русия да учи. Завършва право в Петербург. Когато се завръща в България е назначен за помощник-прокурор при окръжния съд и сътрудник на главния прокурор на Пловдив. Присъединява се към създадения от Захари Стоянов БТЦРК. През нощта между 5-ти и 6-ти септември 1885г. поддържа връзката между ген.Николаев и БТЦРК. След Съединението и Сръбско-българската война е назначен за помощник-прокурор на Върховния касационен съд в София. Става професор и завежда катедрата по търговско право. Умира през 1917г., със сломено сърце от неизбежната за родината катастрофа от участието в Първата световна война.
Най-голямата дъщеря на Цоко учи в Пловдив, а след това завършва с отличие в Цариград. Омъжва се за Георги Бенев. Той е участник в Старозагорското въстание, в Съединението и в БТЦРК, близък със Захари Стоянов. Включен в състава на временното правителство, член на БАН. От брака му с Райна се раждат 5 деца.
Атанас, като ученик в последния клас на мъжката гимназия се включва активно в Съединението, с братята си. Завършва Московската селскостопанска академия. Поканен да организира земеделското училище в Плевен и да бъде негов директор. Там Атанас полага основите на една система работа за съхраняване на вината, включително и най-старото запазено вино в България от 1893г.
През 1911г. е избран за народен представител във Великото народно събрание, а през 1912г. заема поста "Директор на централната кооперативна банка".
Оженва се за Зора Сребърникова и имат четири деца: Иван, Стоян, Ефросина и Мария.
Най-малкият син на чорбаджи Цоко е Никола. Той става генерал. Взема участие в Съединението, а по време на Балканската война е боен командир на първото българско гаубично отделение. Участва в ПСВ, като командир на 4-ти артилерийски полк от девета пехотна плевенска дивизия на първа армия. Герой при Дойран. Кавалер на "Орден за храброст" и други отличия.
Оженва се за Мария Райнова от стар род от Котел. От брака се раждат Драга, Стоян и Райно.
Умира през 1935г.
Тодор Д. Каблешков
Революционерът Тодор Л.Каблешков е кръстен на чичо си, който, подобно на братята си – бил заможен и влиятелен родолюбец. След въстанието е избран за представител на Копривщица. Там посреща мисията на лейди Страндфорд, която посетила много селища, за да окаже помощ на семействата на загиналите след турските зверства. Тя пита Тодор колко грамотни хора има в Копривщица, а той с нескрито задоволство ѝ отговаря, че в Копривщица всички хора са грамотни. Този факт я изненадва и тя сравнява селото с английски град.
Тодор се оженва за Мария Доганова, дъщеря на Петко Догана – щедър ктитор на рилската света обител и храм „Успение на Пресвета Богородица“ в Копривщица. Мария е и първа братовчедка на Любен и Петко Каравелови. От брака им се раждат 4 деца: Малена, Парашкева, Лука и Луко.
Малена е много красива и образована девойка и руските офицери се надпреварват да я искат за жена, но тя избира Рашко Радомиров. Рашко е родолюбив и патриотичен българин, който с готовност оставя търговията и кантората в Цариград, за да се включи във въстанието. След разгрома е изпратен на заточение и измъчван, но и двамата са щастливи да дочакат Освобождението. Имат единадесет деца: Панчо, Тодор, Лука, Георги, Никола, Койка, Парашкева, Лулчо, Найден, Мария и Петко.
Лука встъпва в брак с Генчо Белчев от Копривщица. Той е учител, участвал във въстаннието, заловен и затворен в Пловдивския затвор. Изтезаван, след което затворен в крепостта Сан Жан д'Акр в Мала Азия. След Освобождението се прибира в България, и е избран за свещеник. Той оставя ценни спомени за Априлското въстание - "Дневник от 1876г.".
Луко е роден през 1868г. Носи името на чичо си Лулчо, бащата на революционера. Оженва се за Велика Кесякова, дъщеря на Петко Моллата от Копривщица. Баща ѝ се включва активно в политическия живот след Освобождението, като взема участие в Учредителното народно събрание. Политическите му неприятели са причината зет му Луко да бъде местен от град на град. Служи, като началник на П.Т.Т. станция в Пловдив, Златица, Плевен и София.
Роден е около 1842г. Заможен търговец и голям патриот, по подобие на братята си. В дома му са провеждани тайни събрания за подготовката на Априлското въстание. Той участва в него. След разгрома турците съсичат жена му, обърквайки я с Ана, втората майка на Тодор. Никола успява да избяга в Панагюрище с двете си дъщери Мика и Пека, оставяйки солидна къща и имот в Копривщица. Вече вдовец се жени повторно за Вела Банска, от която има син Илия.
Илия се оженва за Ана Каменска. От брака им се раждат: Никола, Рад, Вела, Дела, Цветана.
Пена Каблешкова
Омъжва се за прославения хайдутин Дончо Ватах. Той оглавявал една добре обучена дружина и за безстрашието и героизма му се разказват чудеса. Нападал предимно големите грабители и народни потисници – бейове, турски чиновници и български чорбаджии, които се отнасяли лошо с народа. Парите, които взимал от тираните – давал на бедните. Веднъж Дончо бил заловен от турците и откаран при пашата в Одрин, който го освободил от уважение към силата и безстрашието му. По тази причина Пена е непрекъснато сама и живее при брат си Лулчо. След смъртта на първата жена на Лулчо, именно Пена поема отговорността над децата му, и непрестанно им разказва за подвизите на хайдутите, народните закрилници. Наричат я „мама Пена“. Тя оказва голямо влияние върху Тодор и брат му Антон. Пена остава без поколение.
Рада Каблешкова
За Рада Дончова Каблешкова няма запазени сведения.
Мария Каблешкова
Омъжва се за Станьо Радославов от Копривщица. От поколение на поколение в рода се предава разговорът на Тодор с леля му Мария. В деня на обявяването на въстанието Тодор Каблешков извиква над оградата „Лельо Марийо, честито ти българско царство!“. Имат три деца: Славчо, Нона и Цонка.
Тя се омъжва за Иван Дюлгеров. Той е в състава на българското опълчение и храбро се сражава в боевете при Шипченския превал. Получава няколко ордена. С Цонка имат четири деца: Станьо, Никола, Христо и Куна.
Управление на съгласие
За да осигурим най-добрите изживявания, ние използваме технологии като бисквитки за съхраняване и/или достъп до информация за устройството. Съгласието с тези технологии ще ни позволи да обработваме данни като поведение при сърфиране или уникални идентификатори на този сайт. Несъгласието или оттеглянето на съгласието може да повлияе неблагоприятно на определени характеристики и функции.
Функционални
Винаги активен
Техническото съхраняване или достъпът са строго необходими за легитимната цел да се даде възможност за използване на конкретна услуга, изрично поискана от абоната или потребителя, или единствено с цел да се осъществи предаване на съобщение по електронна съобщителна мрежа.
Опции
Техническото съхранение или достъпът са необходими за легитимната цел да се съхраняват предпочитания, които не са поискани от абоната или потребителя.
Статистика
Техническото съхранение или достъп, които се използват изключително за статистически цели.Техническото съхранение или достъп, които се използват изключително за анонимни статистически цели. Без съдебна призовка, доброволно изпълнение от страна на Вашия доставчик на интернет услуги или допълнителни записи от трета страна, информацията, съхранявана или извличана само за тази цел, обикновено не може да се използва за идентифицирането Ви.
Маркетинг
Техническото съхранение или достъпът са необходими за създаване на потребителски профили за изпращане на реклами или за проследяване на потребителя на даден уебсайт или на няколко уебсайта за подобни маркетингови цели.
Той е един от първите български офицери, служили в Източнорумелийската милиция. Участник в Съединението и в Сръбско-българската война и носител на "Орден за храброст". Достига звание майор и умира млад. 
Нона е родена през 1947г. Тя завършва девическото училище в Копривщица и заминава за Македония, където през 1870г. открива първото българско училище. По-късно в Кукуш открива първото девическо училище и събира в него дъщерите на най-добрите български семейства. 
Роден през 1867г. След Освобождението заминава за Русия, където учи. Отказва да продължи обучението си във военното училище там и мечтае да се завърне в България и да стане учител. В Цюрих получава више образование по педагогика и философия. И там отказва работа, и се завръща в родината. Става учител в Габрово, после училищен инспектор в Шумен. През 1903г. става директор на всички български училища в Македония. Един от организаторите на Илинденското въстание. Заловен и осъден на смърт. Спасен е от бесилката от руския консул в Скопие и принуден да напусне Македония. В България става редактор на "Учителски вестник", а после и председател на Съюза на учителите. 
Роден през 1856г. През 1873г. заедно с други деца от Копривщица заминава за Русия да учи. Завършва право в Петербург. Когато се завръща в България е назначен за помощник-прокурор при окръжния съд и сътрудник на главния прокурор на Пловдив. Присъединява се към създадения от Захари Стоянов БТЦРК. През нощта между 5-ти и 6-ти септември 1885г. поддържа връзката между ген.Николаев и БТЦРК. След Съединението и Сръбско-българската война е назначен за помощник-прокурор на Върховния касационен съд в София. Става професор и завежда катедрата по търговско право. Умира през 1917г., със сломено сърце от неизбежната за родината катастрофа от участието в Първата световна война. 
Най-малкият син на чорбаджи Цоко е Никола. Той става генерал. Взема участие в Съединението, а по време на Балканската война е боен командир на първото българско гаубично отделение. Участва в ПСВ, като командир на 4-ти артилерийски полк от девета пехотна плевенска дивизия на първа армия. Герой при Дойран. Кавалер на "Орден за храброст" и други отличия. 
