Елисей Манов е български революционер, просветен деец от Възраждането, общественик.
СПОМЕНИ ЗЯ ПОКОЙНИЯ ТОДОРЪ КАБЛЕШКОВЪ
БЯше годината 1875, презъ месецъ августъ, тъкмо по времето на пиротския панаиръ. Като говоря за последния (панаира), нека кажа нЯщо за него: той начеваше отъ 1-ви августъ и продължаваше до 8-ми септемврий: първитЯ 10 дни — на големия площадъ, нареченъ „Тихабара“ и 6Я панаиръ на добитъкъ и за това се наричаше „Говежди панаиръ“, а останалитЯ 28 дни — на мЯстностьта, нарицаема „Барие“, съ всевъзможни стоки. Тука се стичаха търговци отъ: София, Пловдивъ, Видинъ, Нишъ, ЛЯсковецъ, Враня, Габрово, Велесъ, Самоковъ и други. Пиротското Беледие (Общинско управление), за да събере разнитЯ търговци съ донесенитЯ имъ за продань стоки, имаше построени редъ дюкяни, които даваше подъ наемъ въ време на панаира, а, доколкото дюкянитЯ не стигаха, търговцитЯ, особено тия отъ София (повечето евреи), построяваха на праздното и широко мЯсто дъсчени дюкянчета. МЯстнитЯ же търговци посгрояваха войници отъ шума и подъ тЯхъ търгуваха съ платно, сарачки, грънчарски, и др. издалия, съ кръчмарство и др. Понеже се разходваха много дъски за постройка на временнитЯ дюкянчета, а такива въ Пиротъ не се намираха въ достатъчно количество, докарваха отъ БЯлово, Ихтиманъ и Самоковско. Тоя панаиръ, спедъ дохожданието на сръбитЯ и следъ завладяванието отъ тЯхъ на гр. Пиротъ, вече не сжществува въ някогашния си видъ. Има панаиръ нареченъ „Вашаръ“, но той трае само 5—б дни.
По това време покойниятъ Тодоръ Каблешковъ 6Я чиновникъ въ Хиршовата компания и дойде въ Пиротъ съ намЯрение да направи сондажъ, дали би могло да се устрои нЯщо и въ Пиротъ, като градъ близо до сръбската граница, та да влЯзатъ въ споразумение съ него нЯкои отъ градоветЯ, които трЯбваше да възстанатъ. ВЯроятно, за да не обърне внимание на турскитЯ власти, той 6Я натоварилъ 5—6 коли чамови дъски, които отпосле продаде на търговеца Воинъ Кир- ковъ, дълги години отпосле народенъ представитель въ сръбската скупщина. Презъ стоението си въ Пиротъ Тодоръ имаше чести срещи съ жителитЯ: Несторъ Абаджиевъ, Георги Табаковъ и др. отъ пиротската тогавашна интелигенция. Въ Пиротъ не можеше нищо да се направи, понеже, като се знаеше за сръбското вероломство по време на пиротското и нишкото възстание, не можеше да се отдава големо значение на близйстьта на сръбската граница.
За Каблешкова съмъ запомнилъ, че беше човЪкъ съ огненъ темпераментъ и слово. На улицата той видЪлъ, че единъ турчинъ напсувалъ на вЪра единъ селенинъ и му залепилъ плесница. Каблешковъ кипва, поваля турчина и му налага единъ силенъ побой. Отъ турците наоколо- никой не смеялъ де се притече на помощь, понеже Тодоръ бе съ. капела на главата, та го считаха за „френецъ“. Вечерьта бехме на вечеря въ квартирата на Несторъ Абаджиевъ. Отъ вълнение, причинено отъ случката презъ деня, Тодора го втресе, но, въпреки това, той целота време беше веселъ и приказваше за възстанието въ Херцеговина, което по това време бе станало, и държа тостъ за неговата сполука.
Тодор Каблешков и Симеон Христов
Фотографирани през пролетта на 1875 г. в Пирот по случай създаването на Пиротски революционен комитет за общо въстание и освобождаване на България от чуждо иго.
Снимката е направена от известния придворен фотограф Иван Карастоянов, който преди Освобождението в продължение на две години е имал фотографско ателие в Пирот
На некои отъ учителите Каблешковъ бе разправилъ, че при единъ селямлъкъ въ Стамбулъ е искалъ да убие Султана, но не му се удало. Когато му поставили въпроса, че отъ това не би имало никаква полза, за България, а самъ той напраздно би си изгубилъ живота, той отговорилъ, че баремъ ще създаде една бъркотия въ Турската империя, а отъ тая бъркотия все ще се роди нещо.
На зараньта, понеже беше праздникъ, отидохме и се фотографирахме при покойния Иванъ А.. Карастояновъ, който по него време беше въ Пиротъ, дошълъ отъ Белградъ, гдето баща му, Анастасъ Карастояновъ, беше княжески фотографъ. Въ тая група бехме: Тодоръ Каблешковъ, Свещеникъ Пантелей: Панчовъ, Симеонъ Христовъ, Несторъ Абаджиевъ, Георги Табаковъ, Елисей Мановъ, Кръстю Багчевановъ, Георги Мечконевъ, Кота Кръстевъ, Мишо Стефановъ, Алексо Стефановъ, Иосифъ Кукловъ и Иосифъ Брай- ковъ. На другия день Каблешковъ си замина, изпратенъ сърдечно съ най-сърдечни благопожелания. Дордето беха въ последне време нашите власти въ Пиротъ, ходихъ въ кжщите на некои отъ фотографиралите, се тогазъ, за да искамъ тоя портретъ, но нигде, за съжаление, не го намерихъ.
