По случай 50 години от Априлското въстание, Недко Каблешков пише книгата „Априлското въстание“ и я посвещава на „скъпата паметь на загиналите и въ честь на живите участници“. Години по-късно, през 2011г., когато се навършват 135г. от въстанието и 160г. от раждането на Тодор Каблешков, книгата е преиздадена. Днес е в ръцете ми.
Недко Каблешков, който е дете по време на събитията от 1876г., споделя спомените си от първо лице. Историята, която разказва, обаче, започва през далечната 1393г., когато Търново пада… И именно тази част от книгата му желая да споделя с вас, тъй като Априлското въстание е предшествано от десетки други въстания.
Поробване и първи въстания
На 31 юли 1393г., след три месечна обсада – Търново пада в турски ръце. Патриарх Евтимий бил начело на защитата. България вече не е самостоятелна държава, а е част от Османската империя. Недко Каблешков набляга на факта, че през 500-те години робство – нашият народ запазва своята вяра, език, нрави и национално съзнание. Малко българи следствие на мъчения се потурчват.
„Народността ни“ – казва Недко, „не е била толкова застрашавана от турците, колкото от гръцкото духовенство. То преследвало езика ни, наричало го просташки – език на сганта. Осмивало народните ни предания, обичаи и песни. Унищожавало стари книги, паметници и ръкописи…“. Разбира се, най-тежко от робството и до днес се помни, като „кръвен данък“. Най-здравите и хубави българчета от 8 до 12 години били принудително отнемани от родителите им и изпращани да служат между еничарите. Истински възмутителна била и търговията с роби, продавани на пазара, „като говеда“.
Села с привилегии
На някои градове и села, като Копривщица, Панагюрище, Калофер, Котел, Жеравна, Ямбол, Сливен и др., турците дали големи привилегии. Дълго време жителите на тези места оказвали упорита съпротива на турските войски и султаните, за да ги направят безвредни (според някои и ценейки смелостта и патриотизма на тези българи) им дали със специални фермани – широки правдини. Плащали малки данъци, имали право да носят оръжие и да търгуват свободно. Вероятно точно затова тези селища имат такова голямо значение за националното ни пробуждане. Тук народните традиции и дух се запазват най-силно, а българите – не спират да мечтаят за освобождение.
Въстание на Владислав
Синът на Шишман III – Владислав, заедно с Константин Страшимиров вдигат първото въстание за освобождението на България. То обхваща долината на р.Тимок и околностите на Пирот. В него обещали да вземат участие търновски боляри и първенци от други градове, но бързо бунтът е потушен.
Въстание на Владислав III Варненчик
Папа Евгений IV убеждава крал Владислав (крал на Полша и Унгария) да започне война, да освободи България и да назначи за нейн крал – Йоан Хунияди.
През 1445г. Владислав и Хунияди тръгват с войските си и към тях се присъединяват много българи, сърби, босненци и др. Кардинал Цезарини споделя тогава:
„…При мен дойдоха сърби и българи, които ме уверяваха, от свое име и от името на други, че много турци били заловени и избити, когато побегнали от сражението. Смята се, че турците са понесли не по-малко загуби от околното население след сражението, отколкото от нашите войници…“
Владислав III при Варна, фрагмент, худ. Ян Матейко, 1879
Така, и с помощта на българите, те превземат София, стигат до Златица, но неприятелските войски и неблагоприятните условия били причина да спрат с атаката. През есента на следващата година се завърнали през Дунав, завзели Видин, Шумен, Варна и др., но на 10 ноември в сражение при Варна – Владислав загива, а войската му е разбита.
Павел Джорджич
През 1595г. Павел Джорджич се обръща за помощ към Трансилванския крал Батори, на когото изпраща мемоар, в който обяснява плачевното състояние на българите, и го уверява, че ако премине Дунав – българите ще му помогнат да унищожи Османската империя. Сигизмунд Батори приема предложението и Джорджич започва да готви въстание в днешна Северна България. Приготовленията приключват и се започва чакането на помощта.
Влашкият войвода Михаил Витезул с войска от румънци, унгарци, българи, сърби и др. преминава през замръзналата р.Дунав, разбива турците, изгаря десетки градове и със събраната плячка се връща обратно. Батори не спазва обещанието си. Българите, останали без подкрепа – сами обявяват въстанието в Търново през 1595г. Обхваща старата столица и околността.
Въстаниците достигат до София, но Синан паша ги разбива. Превождащите въстанието бягат в Русия, а над 60 000 българи са принудени да се преселят във Влашко.
Въстания през 17 и 18 век
Българите са смазани и жестоко наказани от Синан паша. Отдават се на ежедневните си занимания, носят тежкия ярем на робството, но в сърцата си продължават да мечтаят за свободата.
Въстание на Петър Парчевич
През 1645г. се започват приготовления за ново въстание. Начело на него застава Петър Парчевич, от Чипровци – образован, завършил в Рим, доктор по богословие, владеещ много езици. В онези тъмни времена е една от най-светлите личности за българите. Движението, което той захваща, има за цел да освободи всички христиански народи, не само България.
Парчевич търси подкрепа от влашкия войвода Бесарабски, от полския крал Владислав IV, от императора на Германия и дори от Венеция. За съжаление те не могли да се споразумеят за общ поход срещу Турция. В България, обаче, движението продължава да работи и през 1649г. е време да се обави въстание. Същото е спряно след големи усилия от Софийския архиепископ Деодат.
През 1655г. Парчевич става Мариополски архиепископ. През същата година е изпратен от българи, албанци, сърби и гърци при австрийския император Фердинанд III, за да търси от него подкрепа, но отново – безуспешно.
Вече възрастен, през 1673г., Петър Парчевич обикаля из Полша, Виена, Венеция, Рим, за да моли за помощ. Биографът му споделя, че на всички обяснявал колко лесно е да се победи врага, но интересите на държавите, които посетил били по-силни от неговите правдиви доводи. Парчевич умира година по-късно.
Ян Собиески
През 1683г. Ян Собиески нанася съкрушителна победа над турците при Виена. Българите повярвали, че е дошъл часът и на тяхното освобождение. Въстанието, подготвяно от толкова време в Чипровци, родното място на Парчевич – избухва. Турците са прогонени от околията. Народът ликувал, но за кратко. Въстанието било бързо потушено, много били убити, а други – избягали във Влашко. Хубавото село Чипровци било ограбено, опожарено и унищожено.
Пето въстание – Марино въстание
През 1700г. избухва петото въстание, наричано още Търновско или Марино. Мара била вдовица, патриот, честна и добродетелна жена, която подготвя въстанието. На 25 април въстаниците тръгват, като поклонници, към Лясовския манастир „Св.Петър“, от където се отправят към планината.
Войводата Стоян, син на Мара се присъединява към тях и гората се изпълва с въстаници, в околните села се подготвят чети.
От Турция изпращат еничари, заптиета и въоръжени турци, са победени. Въстаниците ликуват и броят им расте всеки ден. Не след дълго от Одрин пристига Омер паша с огромна армия. Българите се бият смело, но барутът им свършва и накрая са разбити. Настават черни дни за българите, след поредните грабежи, пожари и грозна сеч.
Екатерина II и войната ѝ с Турция
Войната се води с прекъсвания от 1768 до 1774г. Много българи доброволно участват в нея вярвайки, че тя ще донесе бленуваната свобода. През 1774г. се подписва мирен договор между Русия и Турция, като според него всички християни, били се срещу Османската империя са помилвани. Руските войски се оттеглят, но повече от 160 000 българи бягат в Русия и Влашко, защото турците не спазват тази част от договора и се захванали да колят всички – жени, деца, старци. Грабили, обезчестявали и опожарявали.
Екатерина II Велика, императрица на Русия от 1762 г. до смъртта си през 1796г.
Въстания през 19 век
България се освобождава през 1878г. До тогава, обаче, има чести въстания и бунтове.
Тилзитски мир
През 1807г. се сключва мирен договор между Наполеон и Александър I. Уговарят подялбата на Турция, като се разбират Франция да вземе Албания, Тесалия, Морея и Крит; Русия – Бесарабия, Молдова, Влашко и България (до Балкана); Австрия – Босна и част от Сърбия. Цариград и Тракия остават за Турция. И тогава „великите сили“ са считали малките народи за плячка, която могат да си делят. Цяла година те водили преговори за делбата на Турция, но така и не стигат до съгласие.
Въпреки това – руснаците, в изпълнение на този договор, през 1810г. завладяват цяла Дунавска България. Много българи се присъединяват към тях вярвайки, че руснаците се борят за тяхното освобождение.
През 1812г. се сключва мирен договор в Букурещ. Русия взима Бесарабия и части от Молдова и изтегля войските си от българските земи. Българският народ отново е жертва на изтребление и страдания.
Гръцко въстание
На 4 април 1821г. избухва въстание в Гърция. 2 000 българи, начело с войводи от Копривщица, Пловдив, Търново и др. се притичват на помощ, макар да знаят за злините, причинени на народа ни от фанариотите и гръцката патриаршия. Геройството на Бакал Гого се помни и до днес. Той, със 100 души верни другари задържа 4 000 турски войници на прохода Ландак и ги уддържат, докато не пристига подкрепление от армията на бунтовниците. Макар това въстание да не играе роля за положението на България, важно е да се спомене, че българите помагали и на другите онеправдани народи, както могат.
Поредна война с Русия
На 26 април 1828г. Русия обявява война на Турция. На 7 юни, в присъствието на императора, войските преминават Дунав, Стара планина и достигат до Одрин. На 19 август Одрин е превзет. На 2 септември се сключва Одринския мир.
И в тази война българите участвали доброволно, вярвайки, че е дошло най-накрая времето за тяхното дълго чакано освобождение. Но резултатите от мира не били в полза на България. Влахия и Молдова окончателно се отделят от Османската империя, Гърция е призната за независимо кралство, само България остава в немилост.
Одринският митрополит Герасим следвало да изпрати покана на България да изпрати свои представители, които да договорят по-добри условия за народа си. Той, обаче, не направил това и български представители не присъствали. Герасим бил попитан къде са българите, а той отговорил, че те били доволни от своето положение и не изпращат никой. Когато българите разбрали – вече било твърде късно. Условията били договорени.
Страхувайки се за съдбата си, хиляди българи – били се за свободата на Гърция, и такива, които не участвали в боевете, избягали към спасение в Румъния, Сърбия и другаде.
Отслабване на Османската империя
В периода Турция е в непрестанни войни с Русия, Австрия и други и въртешната ѝ власт отслабва значително. Настъпва анархия. Тълпи еничари започват да живеят на гърба на българите, да ги ограбват, насилват и убиват. Преселените от Русия черкези и татари извършвали същото.
Настава страшната епоха на кърджалиите и даалиите. Те кръстостват страната и подлагат цели села и градове на сеч, грабежи, изтезания и плашещи убийства – набивали хората на кол, разкъсвали ги живи или ги изгаряли. Народът бяга по планините.
Горите се изпълват с юнаци – хайдути. Те оставят семействата си, за да търсят и убиват турците-изтезатели. Сред тях имало и жени. Жестокостите и неправдите от страна на турците зачестявали, с това – и въстанията. От 1834г. до Априлското въстание е имало над 20 други въстания, сред които:
- Велчовата „Завера“ в Търново – 1834г.
- Манчовата размирица – 1836г.
- Върбановото въстание – 1837г.
- Пиротското въстание – 1838г.
- Нишкото въстание – 1841г.
- Дядо Николовото (Габровското) въстание – 1856г.
Раковски, Караджата и Хаджи Димитър
Раковски – бунтовник, книжовкик и учител, въвежда нова тактика:
„Не, като хайдути, а като бунтовници ще спасим България!“
До него застават Панайот Хитов, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Филип Тотю и др. Раковски създава от емигрантите в Белград първият български легион, взел участие в обсадата на Белград. Изработва се „Привременен законник за народните чети от 1867 лято“.
Същата година Панайот Хитов и Филип Тотю навлизат в България с чети, за да будят народа и да пакостят на турците. Четите дълго се движили отделно из Балкана и макар да биват разбити – повдигнали духа на българите.
През лятото на 1868г. Хаджи Димитър и Стефан Караджата, подпомогнати от Тайния революционен комитет и други родолюбци съставили чета от над 100 човека. Били облечени в униформи. Въодушевени от искреното желание за свобода – навлизат в България и развиват знамето на свободата, стигат до Севлиевския балкан. В местността Канлъ-дере са обградени. Четниците се били смело, Караджата бил ранен на много места, но продължавал борбата, докато го залавят и откарват в Русе, където умира.
Хаджи Димитър с част от четата преминава от южния склон на балкана в местността Бузлуджа, където намира смъртта си с други 25 другари.
През същата година в мизерия умира в Букурещ и Георги Раковски.
Епохата на Левки и Ботев
Васил Левски, Христо Ботев, Любен Каравелов, Ангел Кънчев и други бързо заемат мястото на загиналите Раковски, Хаджи Димитър и Караджата. С младите си, буйни и интелигентни сили залагат главите си в името на родината. Започват да издават вестници и списания, с които да будат народа.
Изработва се устав на Българския Централен Революционен Комитет (БРЦК).
Вместо да се действа, както до сега – на отделни чети, те започват да се готвят за общо, всенародно въстание.
Левски, това светило на българския народ, пламенен родолюбец, отличен познавач на хората, смел, пъргав, неуморим – обикаля България и създава над 200 революционни комитета. Този достоен син на България увисва на бесилото през 1873г.
20 дни по-рано на същото бесило увисва и Д.Общи, авторът на Арабаконашкото приключение.
През същата година е потушено и Хасковското въстание.
През 1875г. е потушено и Старозагорското въстание, като обесват 7 бунтовници и затварят 63-ма души в Одринския затвор.
Потушени са и Шуменското и Червено-воденското въстания, приключили отново с изтезания, убийства и заточвания.
С тези мерки Турското правителство вярвало, че ще потуши стремежа към свобода у българите. И за кратко – настава затишие… До Априлското въстание.
Заключение
Тази кратка история на българските въстания за периода на 500 годишното робство е взаимствана от книгата на Недко Каблешков „Априлското въстание“. С нея той иска да подготви читателя за важността на Априлското въстание в историята на България, както и да обясни, че всъщност през всичките 5 века българите са се стремяли към свободата и са отдавали живота си за нея.
Какви са събитията, довели до Априлското въстание и как се е развило то, можете да прочетете тук:
- Кървавото писмо – историята на революционните комитети, Оборищенското събрание и събитията, довели до написването на писмото;
- Априлското въстание на кратко
