Вълко Николов Каблешков
Син на Никола Каблешков и чичо на Лулчо, бащата на революционера
Сведения
Децата на Вълко
Вълко е роден около 1755г. Заможен търговец, който оставя добре наредена работа и къща.
С жена му Парашкева имат пет деца: Илия, Найда, Тодора, Елисавета и Стоян.
Илия В. Каблешков
Роден около 1798г. Съподвижник за изграждането на черквата „Успение Бородично“ в Копривщица и на копривщенската стая в Рилския манастир. Познат още, като Илю чорбаджи.
През 1835г. със свои средства построява в черковния двор на с.Бяла черква килия, която да случи за училище. От тази килия излиза и Бачо Киро след години. Илия построява и червичка в с.Арбанаси за нуждите на християнското население.
Илия е красив и добре обличащ се мъж. Пътува гордо с породистите си коне. Това турците трудно търпят и го причакват и убиват в Берковския балкан през 1858г.
Илия Каблешков се жени за Домница Попгешева. Имат три дъщери: Парешкева, Елисавета и Мария.
Позната е и под името баба Попадия. Омъжва се за Тодор Бенев, а за красотата ѝ се пеели песни.
Парашкева и Тодор имат пет деца: Лука, Найден, Илия, Ана
Елисавета се омъжва за Иван Попов, и имат две деца: Стефан и Марийка.
Мария е родена през 1857г. Била е писарка (секретарка) на дружество "Благовещение". Образовна и с висок дух, Мария участва дейно в обществения живот. Омъжва се за Тодор Сираков, от когото има три деца: Вельо, Христина и Донка. Остава млада вдовица.
Найда Каблешкова
Найда, по мъж Ст.Батолова, остава рано вдовица. С големи усилия и лишения отглежда петте си деца: Станьо, Лула, Лука, Елисавета и Парашкева.
Тодора Каблешкова
Тя е омъжена за търговеца Десев от Добрич. Има трима сина и една дъщеря: Никола, Илия, Десю, Елисавета.
Елисавета Каблешкова
Елисавета се омъжва в Пазарджик. Предполага се, че Елисавета Консулова-Вазова е нейна внучка.
Стоян Каблешков
Стоян е роден през 1840г. и е известен, като Малий Цоко (на чичо му Цоко Каблешков). Чиракува при копривщенските търговци в Цариград, взема дейно участие в църковните борби и събитията от Априлското въстание, заради което лежи в затвора. След Освобождението е назначен за касиер при Земеделската банка, а след това е съдия в с.Брезово.
Оженва се за Теано Якова, чиято майка е гъркиня. Стоят и Теано имат осем деца: Парашкева, Лука, Илия, Волга, Гурко-Владимир, Зора, Мара, Елисавета.
Едва завършила гимназия, Парашкева се омъжва за артилерийския поручик Никола Димов - опълченец, участник в боевете при Шипка, награден с ордени за храброст. От брака им се раждат: Мария, Стоян, Богдана, Радка, Олга.
Лука Каблешков завършва стоматология в Москва през 1900г. Специализира в Канада.
Един от учредителите на Българския зъболекарски съюз през 1905г. Той няма деца и умира през 1959г.
Генерал Илия Каблешков е роден през 1879г. Завършва Военното училище. Мобилизиран в Балканската война, като старши адютант.
На 13 май 1913г. е произведен в чин майор и е назначен за преподавател по тактика във Военното училище. През 1916г. става полковник и малко след това е изпратен за военно аташе в Атина.
След приключване на Първата световна война е произведен в генерал и началник на Военното училище в София. За заслугите си е награждаван с "Орден за храброст" и други отличия.
Оженва се, но няма деца. Умира през 1954г.
Волга учи в девическата гимназия в Пловдив. Завършва зъболекарство в Женева и се омъжва за д-р Анибале дел Ре. Живеят в Милано. Имат две деца: Бруно и Симонета.
При едно въздушно нападение над Дармщат дъщеря ѝ и двете ѝ внучета са убити. Няколко месеца по-късно, при нападение над лагера за италиански пленници в Германия загива и Бруно.
Гурко-Владимир след гимназията заминава за Лион, да следва със стипендия във военното медицинско училище.
Зора още, като дете проявява заложби към рисуването и заминава при сестра си Волга в Италия да учи склуптура и рисуване. Завършва академията Белле-Арти в Рим със златен медал.
Омъжва се за склуптура Еваристо Замбелли. Ражда им се син Канцио, който през 1938г., на 23г загива при изпълнение на служебния си дълг с пилотирания от него самолет.
Мара учи литература в Лозана, след което е учителка в Русе и София. Омъжва се за Илия Бояджиев, дипломат. Пътуват заедно в чужбина и пребивават в посолствата в Париж, Лондон, Мадрид и в Лисабон, където Бояджиев е пълномощен министър.
Имат една дъщеря - Елисавета.
Мара умира през 1975г.
Само Елисавета не учи в чужбина. Тя завършва философия. Работи дълги години в Дирекцията по печата и, като редактор в БТА. Омъжва се за Методи Кирчев, имат син Александър. Остава млада вдовица, а самата тя умира през 1967г.