В българската история има личности, които оставят следа чрез дела. И има такива, които правят възможно самото съществуване на паметта за тези дела. Райна Каблешкова принадлежи именно към тях.
В година, в която се отбелязват 150 години от Априлското въстание, нейното име придобива още по-голяма тежест – защото зад разказа за героите стои трудът на хора като нея.
Родова принадлежност като отговорност
Райна Каблешкова е родена на 29 юли 1948 г. в Пловдив. Тя произлиза от възрожденския род Каблешкови от Копривщица и е внучка на Недко Д. Каблешков.
По майчина линия е наследница на даскал Никола Зозиков – съратник на Васил Левски, обесен през 1877 г. заради революционната си дейност.
Тази родова принадлежност не е просто биографичен факт.
Тя се превръща в дълг.
Райна Каблешкова разказва за дядо си Недко
Професионален път и научна дейност
Райна Каблешкова завършва история в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и специализира етнология.
Дълги години работи като музеен специалист в Пловдив, Пазарджик и Копривщица, включително в Регионалния етнографски музей – Пловдив, където ръководи фонд „Мебели и интериор“. Нейната работа е свързана не само със съхраняване на културни ценности, но и с тяхното изследване, систематизиране и популяризиране.
Тя е член на Дружеството на пловдивските писатели и на Съюза на учените – клон Пловдив, както и председател на родовия комитет на Каблешкови.
Научните ѝ интереси са съсредоточени основно върху епохата на Българското възраждане – период, който тя изследва задълбочено и последователно.
Интервю на Екатерина Костова с Райна Каблешкова за БНР – Пловдив от 13 януари 2021г. по повод 170 години от рождението на Тодор Каблешков
Автор с мисия
Райна Каблешкова е автор на над 15 книги и множество научни публикации. Сред нейните най-значими трудове са:
- „Тодор Каблешков (родова хроника)“
- „Тодор Каблешков (монография)“
- „Апостолът от Копривщица“
- „Копривщенци и Пловдив“
- „Видни копривщенци“ (в два тома)
- „Живот, посветен на Отечеството и обществото“
- „Човек без род, дърво без корени“
В областта на етнологията се открояват:
- „Народната медицина“
- „Копривщица“
Тя е съставител на сборниците „Вечно жив в паметта на поколенията“ и „Спомени за Иван Вазов“, както и редактор на книгата „Поп Никола Белчов – копривщенец“.
Нейните трудове се отличават с научна прецизност, но и с ясно изразено чувство за отговорност към родовата и националната памет.
Дарител и съхранител на наследство
Освен изследовател, Райна Каблешкова е и изключителен дарител.
Тя предоставя ценни вещи и документи от семейния архив на рода Каблешкови на Етнографския и Историческия музеи в Пловдив, както и на Държавния архив в града.
На 25 май 2010 г. дарява на Народна библиотека „Иван Вазов“ три изключително ценни документа, свързани с дейността на Дома на благотворителността и народното здраве „Димитър Кудоглу“ – протоколна книга, книга на посетителите и златна книга на благотворителите. Тези документи са част от архива на нейния дядо и имат значима историческа стойност.
Обществена дейност и кауза
Райна Каблешкова е основател на сдружение „Тодор Каблешков“, създадено с цел съхраняване и популяризиране на делото на Тодор Каблешков.
С нейно активно участие и усилия е реализирано и изграждането на паметник на Каблешков в Борисова градина – видим знак, че историческата памет има място и в съвременното общество.
През 2017 г. тя е удостоена със званието „Следовник на народните будители – Пловдив“, а също така получава и почетен медал на Съюза на независимите писатели.
Значение и наследство
Райна Каблешкова умира на 29 април 2021 г. в Пловдив на 72-годишна възраст.
Нейното дело обаче остава.
Благодарение на нея:
- историята на рода Каблешкови е съхранена и систематизирана
- архиви и документи са запазени за бъдещите поколения
- делото на Тодор Каблешков продължава да бъде изследвано и осмисляно
В контекста на 150-годишнината от Априлското въстание става ясно, че паметта не е даденост. Тя е резултат от дългогодишен труд, отдаденост и лична кауза.
Райна Каблешкова е сред онези личности, които превръщат историята в жива връзка между поколенията.
Тя не просто съхранява миналото.
Тя гарантира, че то ще бъде помнено. 💙
