„Истинският рок не е музика за краката, а за надеждата, за промяната към добро и за справедливостта.“
Симеон Христов, Епизод
В навечерието на 150-годишнината от Априлското въстание една от най-патриотичните български рок групи – Епизод – представя песен по поемата „Каблешков“ от цикъла „Епопея на забравените“ на Иван Вазов.
Ето и видеото към песента:
По повод новата песен, която ще бъде включена в предстоящия 14-ти албум на групата, говорихме със Симеон Христов – бас китарист на групата, композитор на голяма част от нейните песни и една от водещите творчески фигури в „Епизод“.
За група "Епизод"
Епизод е една от най-разпознаваемите български рок и метъл групи, известна със своите песни, вдъхновени от българската история, литература и герои. В продължение на десетилетия музикантите създават композиции по текстове на класически автори като Иван Вазов, както и песни, посветени на личности и събития от българската история – от създаването на българската държава до героите на Възраждането.
Творчеството им има ясна мисия – да съхранява историческата памет и да вдъхновява новите поколения да познават и уважават българските герои.
Можете да следите групата в социалните мрежи:
Кой е Симеон Христов?
Симеон Христов е български музикант, композитор, продуцент и писател. От края на 80-те години е бас китарист в група Епизод и автор на музиката на много от най-известните им песни.
Освен музикант, той е и автор на исторически романи и създател на различни културни проекти, свързани с българската история. Сред тях са романът „Съкровището на Шишман“ и рок театралният спектакъл „Аспарух – битката за Онгъла“.
В творчеството му централно място заемат темите за българската държавност, героизма и историческата памет – теми, които ясно се открояват и в песните на група „Епизод“.
Интервю със Симеон Христов
Какво Ви накара да създадете песен именно за Тодор Каблешков?
Един от големите герои на нашето Възраждане и на Априлското въстание е Тодор Каблешков. Неслучайно съм създал много песни за нашата история и за българските герои – още от времето на Кубрат до наши дни. Защото обичам българската история и се прекланям пред героите ни.
Но има и още една причина, която не е лична. Историята, която изучават децата ни, не е пълна и не е достатъчно аналитична. Колко български деца знаят, че Каблешков е бил образован и заможен човек? Почти никой не обяснява защо е направил своята саможертва за България.
Как Вие, като артисти, усещате образа на Тодор Каблешков?
Моето лично усещане за Каблешков е за интелигентен родолюбец, който е пожертвал живота си за възраждането на българската държава и българския народ.
Той запалва искрата на Априлската епопея с Кървавото писмо – истински революционен шедьовър в европейската прогресивна история.
Срещнахте ли трудности при превръщането на Вазовия текст в рок песен?
Отдавна срещах трудности да превърна Вазовата поема за Каблешков в песен. Причината е, че Вазов не го представя като драматичен герой, загинал в бой, а по-скоро като съвременен Прометей, който запалва факела на надеждата сред хората в Копривщица.
Едва сега – двадесет и пет години след като създадох първите песни за Левски, Хаджи Димитър, Паисий и други наши герои – осъзнах, че поемата на Вазов всъщност е жизнерадостен възторг за един извисен българин.
Затова се върнах към темата и песента се създаде само за две седмици. Получи се жизнена и героична песен, която носи надежда. Не се наложи да променям нищо от Вазовия текст – взех само онази есенция, която беше нужна за песента.
Смятате ли, че рок музиката може да бъде форма на съвременно духовно пробуждане?
Не само смятам – сигурен съм в това.
Рок музиката придобива популярност като бунт срещу войните и консерватизма в обществото. Истинският рок не е музика за краката, а за надеждата, за промяната към добро и за справедливостта.
Какво бихте искали да кажете на читателите на сайта, посветен на рода Каблешкови?
Към читателите на сайта бих отправил молба да не забравят този светъл човек – техен съгражданин.
Нека по-често се сещат за него и за делото му. Нека се водят в живота от неговите принципи.
Тогава ще оставят след себе си път, по който да вървят и други – и техните деца и внуци да се гордеят с тях.
Финални думи
Песента, посветена на Тодор Каблешков, е още едно доказателство, че паметта за героите на България може да живее не само в книгите по история, но и в съвременната култура и музика.
В годината, в която отбелязваме 150 години от Априлското въстание, подобни творби ни напомнят защо имената на хора като Каблешков продължават да звучат силно и днес – като символ на смелост, идеализъм и саможертва в името на свободата.
