На 13 януари се навършват 175 години от рождението на Тодор Каблешков – една от най-ярките и морално категорични личности в българската националноосвободителна борба, чийто живот и избор остават неразривно свързани с Априлското въстание.
Годишнината ще бъде отбелязана както с тихи жестове на почит, така и с разговори за смисъла на историческата памет днес.
Отбелязване в Копривщица
В Копривщица денят започна с поднасяне на цветя пред паметника в Къща-музей Тодор Каблешков – място, което пази не само биографията, но и духа на една епоха.
По-късно годишнината беше отбелязана с тържествен концерт в читалището на града, в който чрез музика и слово беше отдадена почит към личността и делото на Каблешков.
Разговорът в медиите
175-годишнината стана повод и за няколко разговора в националните медии, насочени не към формално отбелязване, а към въпроса защо тези събития продължават да имат значение и днес.
Темата беше обсъдена в ефира на БНР Радио София, както и в културната програма на БНР Христо Ботев, където акцентът беше поставен върху Каблешков като морален ориентир и върху историческата памет като жив процес, а не като архив.
По повод годишнината излезе и статия в Банкеръ, която представя Каблешков не просто като историческа фигура, а като личност, чийто избор и днес поставя въпроси за отговорността, свободата и цената на мълчанието.
Паметта като продължаващ разговор
175 години след рождението на Тодор Каблешков и в навечерието на 150 години от Априлското въстание (1876–2026), тези годишнини напомнят, че историята не е само минало, а разговор, който има смисъл единствено ако продължава.
Да се връщаме към тези дати не означава да гледаме назад, а да си задаваме въпроси за настоящето – и да не оставяме паметта да остане тиха.
