Недко Каблешков е втори братовчед на Тодор Каблешков. Български общественик, политик и публицист.
Семейство и детство
Бащата на Недко – Дончо, е предприемчив и буден човек. Първи братовчед на Лулчо, бащата на революционера. С труд достига до добро материално състояние и участва във всички полезни за обществото дела. Съвременниците му разказват легенди за хубавите му арабски коне, сребърните пищови със сърма и шити дрехи от коприна. Жени се за Неделя Павликянска и купува от тъст си за 7500 гроша Павликянската къща в Средна махала на Копривщица. Павликянската къща е най-старата там, от края на XVII век, строена без каменни основи и само от дърво, но така добре направена, че векове устоява на всички природни стихии. С тази къща е свързан животът на почти целия Каблешков род. Тя е под защитата на Закона за паметниците на културата от 1951г.
Турците решават да погубят Дончо, тъй като не могат да търпят уж покорната рая да ходи така спокойно, необезпокоявано и гордо. Един ден, на път за Пловдив край с.Черпелий (дн. Труд) слагат в кафето му отрова.
Недко е най-голямото дете на Дончо и Неделя. Роден е през 1867г. и има брат Рашко и 2 сестри – Андона и Парашкева.
Недко е деветгодишен, когато се случват събитията от Априлското въстание. Няколко дни преди въстанието Тодор посещава къщата на чичо си Дончо, за да поиска пушката му. Леля му Неделя се опитва да го възспре, но Каблешков ѝ отговаря:
"Драга старино, аз зная, че ще загина, че ти добро няма да патиш, нито Недко (синът ѝ), но ей това (сочи едно пеленаче), сигурен съм, че ще вкуси от плодовете на моя труд, а това ще ме направи щастлив и в гроба."
След потушаване на въстанието лейди Странгфорд пристига в Копривщица, за да окаже материална помощ на близките на загиналите и пострадалите. Узнала, че Недко е сирак – тя го помилвала и му дала едно одеало. Попитала го дали иска да замине да учи в Англия. Развълнуван Недко попитал майка си за разрешение, но тя сърдито му отвърнала, че не желае синът ѝ да стане „пуртистанин“.
Недко е свидетел на освободителните войни и е щаслив да види освобождението на родния си град. Без средства, но с много труд и упоритост успява да се изучи. Женското дружество „Благовещение“ (същото това, основано от втората майка на Тодор – Ана, за което тя получава наставления от сина си) отделя парични суми и го издържа заедно с други копривщенски деца да завърши гимназията в Одрин. След това Недко заминава за Полша и следва правни и политически науки в Лвов.
Адвокатът Недко Каблешков
По време на студентството си, Недко сътрудничи на списание „Труд“, редактирано от Цани Гинчев. От тогава започва дейността му, като сътрудник във вестници и списания по различни теми в продължение на половин век. Той чете и прониква във френския дух, запознава се с полската и руската литература. Нравственият патос на тези култури разширява възгледите му за славянството, а свободолюбивите идеи на французите рано извикват будното му обществено чувство.
В България го назначават, като съдия в Русе. Там се сприятелява с Екатерина и Петко Каравелови.
Недко Каблешков е само на 22 години, когато е назначен за прокурор в Пловдивския окръжен съд. Шест години по-късно започва самостоятелна адвокатска практика и малко след това е избран в ръководството на колегията. Професионалните му стъпки продължават в политиката, но скоро ще разбере, че не това е неговото поприще. Първо е общински съветник в периода 1899-1901 г., като е член на народнолибералната стамболовистка партия и нейното градско ръководство. Предложено му е да стане кмет, но отказва. Подава си оставката като общински съветник и с отворено писмо до партията и приятелите през декември 1901 г. се отказва от участие в политиката, за да се отдаде на благотворителна дейност. Недко Каблешков е последователен демократ и през целия си живот остава верен на своите прогресивни убеждения.
Основател и дългогодишен председател на пловдивския клон на Дружеството на журналистите. Създател на органа на журналистите „Пловдивски вестник“ (1926г.). Също така е юрист на пловдивската еврейска общност, техен защитник и приятел, който помага за спасяването им през 1943 г. За това по-късно всички пловдивски евреи извън страната му благодарят в официално писмо до нашето Министерство на външните работи.
Недко също така води продължителна борба за откриване на университет в Пловдив чрез пресата, посочвайки, че „държавата е мащеха за Пловдив“.
Той поддържа близки отношения с Йоаким Груев, Христо Г. Данов, Иван Вазов, Петко Каравелов, Иван Говедаров и др.
Благодетелят Недко Каблешков
Пътят на доброто му е тясно свързан с живота на дружествата „Майчина грижа“, „Инвалид“ и Съюза за закрила на децата. Избран е за председател на Върховния комитет на благотворителността в Пловдив.
По негово внушение и идея богатият търговец и голям дарител Димитър Кудоглу дава милиони за откриване на благотворителен дом за безплатно лечение на бедни хора в Пловдив на 1 декември 1926г. Недко на обществени начала поема управлението на благотворителен дом „Кудоглу“ и остава на този пост цели 18 години. Постепенно домът се превръща в най-големия и единствен за времето си на Балканския полуостров. След Втората световна война домът е национализиран, а през 1973 г. сградата е съборена, за да бъде построена пощата.
Палитрата от инициативи на Каблешков е наистина шарена. Общественикът е идеолог за издигане паметник на загиналите във войните и паметник на Съединението в Пловдив, като и почетен член на спортен клуб „Ботев“ (Пловдив).
Недко прави голямо етнографско дарение на общинския музей, с част от което по-късно се поставят основите на Етнографския музей в града под тепетата с откритата тогава и експонирана Копривщенска стая.
В пловдивското село Бойково през 1908 г. Каблешков построява първата вила, залесява 60 декара борова гора и полага основите на първото детско летовище „Майчина грижа“. Същевременно основава читалището в селото и му създава устав, подарява му книги, за да започне то да работи през 1911 г. Недко дарява тази вила на Пловдивската община, за да могат гражданите да възстановяват там здравето си.
Семейството на Недко пази снимка, на която католическият нунций Анджело Джузепе Ронкали почива във вилата на пловдивския дарител с добро сърце. Духовникът впоследствие става папа на целия католически свят с името Йоан XXIII.
Недко Каблешков е автор на няколко книги, сред които „Априлското въстание“, „Адвокатът общественик и адвокатският морал“, „Горко на победените“ и „Страшната народна злочестина“. Последната е посветена на голямото заметресение в почти цяла Южна България (Чирпанско земетресение), премирана е от БАН, а средствата от книгата Недко дарява на пострадалите при земетресението.
Недко Каблешков - бащата на героя Антон Каблешков
Антон е най-голямото от петте деца на Недко. Роден е през 1891г. Антон е възпитан още от малък в любов към отечеството. Учи във военното училище, напуска, като офицер от запас – възмутен от неправдите и фаворизациите в армията. Заминава за Франция да следва право. Обявяването на Балканската война е причина с ентусиазъм да се върне в България. Назначен е за взводен офицер на 6-ти конен полк. Недко споделя за изпращането на сина му към фронта:
„По обяд, гърдите накичени с цветя, го изпратихме на гарата. Изпъти срещнахме един сакат грък. Казах си, че ако не друго, сакат ще се върне, тази среща не е на добро, исках да се върнем. Но за да не убия куража му, продължихме пътя си и пристигнахме на гарата.„
Антон Каблешков умира едва 21 годишен по време на Одринската епопея, като герой. Повече за Балсканската война и историята на Антон можете да прочетете тук:
Недко Каблешков и любовта към рода Каблешкови
Не може да не се отбележи чистия патриотизъм на Недко Каблешков и любовта му към рода Каблешкови. Той пръв започва да събира материали за рода, грижливо ги подрежда в богат архив, оставяйки ги на наследниците с призив да ги използват и да издирят нови, за да се напише историята на рода. Основата, която той полага, е с неоценима стойност, за да имаме днес тази богата история на рода Каблешкови. Неговата мисия продължава внучката му – Райна Каблешкова, автор на книгите „Тодор Каблешков“, „Човек без род – дърво без корени“ и др. Именно на нея споделя:
“Животът ми не е толкова важен, че да му се обръща внимание. Правил съм всичко, което е трогнало сърцето ми.”
Недко Каблешков умира през 1964г., без имоти, живеещ в една стая в Пловдив. Оставя ярки спомени в поколенията и е изпратен с уважение от общността.
Към днешна дата в Пловдив, на който Недко дава всичко – няма негов паметник, има улица на негово име.