ГЕНЧО ДИНЧОВ (ГЕНЧОВ) ДЖУМАЙОВ. (Роден в 1845 г. или 1849 г. в с. Стрелча, Панагюрско (дн. гр. Стрелча); починал в 1934 г. в с. Елешница, Пловдивско.) Учител и търговец. Деец от национално-революционното движение: сподвижник на В. Левски; член и председател на революционния комитет в с. Елешница; представител на Оборище; участник в Априлското въстание; предводител на чета; арестуван. След Освобождението: административен и съдебен служител; участник в Съединисткото движение в Пловдивско; народен представител.
Публ. се по ръкопис, съхраняван в: НБКМ—БИА, ф. № 93, II А 8885 — «Биографията на поборникът Генчо Динчов». Автогр. с маст. 8 л. 14 п. с. 34/21 v.M., с. 3—8). Анот. в: AB. T. 2, с 192; Опис на… с. 32.
СПОМЕНИ
На 1875 г., в края на м. декемврий, една вечер, посред нощ, се потропа на моята къща, защото аз бях вече женат в с. Елешница и имах две деца, и що да видя, моят познат приятел от с. Думанлии, на име Танчо Петков, саде кал станал до колене. «Абе що е това сега» — (казвам). «Отвори! Водя ти гост.» Отворих, те влязоха. Попитах го отгде е този гост, защото за Левски знаех добре, а Ванков преди два месеци замина за Влашко. Вместо да ми отговори Танчо кой ми е гост, чух от госта думата: «Бенковски ви е гост.» После вързахме коня, влязохме вкъщи, в определената ни стая. Те не щяха да вечерят, защото бяха вечеряли. Бенковски беше облечен с френски дрехи, с фес и колосана риза. Преспахме и заранта ранко изпратих Танчо и си отиде, а ние преседяхме през деня — и повиках още трима мои верни, Петко Вълков, Рангел Костадинов и Герги Куманов; дадоха клетва пред Бенковски, че ще да ме слушат като председател на комитетът ни и не щат да се откажат и пред смъртта си даже, (нито) да предадат святата ни идея. Облеклото на Бенковски, високият му ръст, сивите му очи, русите жълти мустаци, гордият му поглед и неговата неустрашимост много повлияха на моите другари, та един от тях каза даже: «Бей този човек се не жали и не бои, че е толкоз учен и богат, та ние ли ще му мислим.» Азе си помислих: «Ей, слава богу, брадвата ни удари на добро място.» Преспахме втората нощ в къщата на Герги Куманов, азе пратих да съобщят в Старо Ново село на учителят Найден Иванов и на Ненчо Искрьов Налбантин, а сам през нощта с Бенковски отидох до Старо Ново село. Оставих им моят гост, поразговорихме се и се върнах азе. От Старо Ново село Бенковски замина за Копривщица и не се върна втори път вече по тези села, а се установи в Панагюрище. През м. февруарий 1876 г. един ден доскокна от с. Синджирлии един търговец, и той с богато синьо палто, с мурго лице, наболи мустаци, ръст висок. Той беше П. Волов (Ванков), който ни повери втори път, даде ни наставления: да приготвяме барут, куршуми, пушки, ножове и всичко, което ни е потребно: пексимет, брашно. През март ни даде наставления как да правим мехлем за раните, как да потопим фишеците във восък и лой и др. много. После доде на Връбница, посред бял ден, с турски дрехи, фес, превързан с черна кърпа, един тек пищол турски, обучнат в селяхлъкът му, цял беглекчия. Сега ни яви, че на 12 април да се сберем в Панагюрище, там е и Бенковски, ще додат и апостолите от другите окръзи и да земем решение за общо въстание, така също да представим статистика какъв род оръжие имаме, колко е и какви припаси сме приготвили.
На 11 април 1876 г. доде от с. Царацово бае Иван Арабаджият и потеглихме за в Панагюрище. Азе бях с кон, а бае Иван беше пеши. На 12-и стигнахме по пладне край Панагюрище, срещна ни поставеният караул, Димо Петров (този Д. Петров разказваха, че на востанието турците го с трион заклали, той беше юнак човек, едър и черноок), който ни яви къде да идем и щом влязохме в града, повикаха ни и се отбихме у бае Стойко Цоцорков, в къщата. Качихме се на горният кат и през прозорецът гледахме, че обикалят двама заптиета и моллата им и чухме думите, които говореше моллата на жандарите: «Не бу калабалък юшту шинди, ярън пазар-дели, тене бир им олмаля; дур бакалъм.» После ни споходи Павел х. Симеонов, който беше назначен вече стотник (юзбашия), и след като се стъмни хубаво, почти че и не спахме, потеглихме за с. Баня, а оттам за определеното място Оборище. На края с. Баня се спряхме, Бенковски направи справка на пълномощията на представителите. Оттук се повърна карловския представител, на име Васил Платнарев, че нямал пълномощно от карловский комитет. Щом се зазори, усилихме ходенето да стигнем на скритото ни Оборище, за да не ни види някой неприятел, при всичко че беше запазено това място.
Въстанието
На 20 април през нощта доде един от нашите пазачи и ми каза, че един човек ми носи писмо. Този беше Коста Негинов от Старо Ново село. То беше писмо от Каблешков, че въстанието е провъзгласено в Копривщица и Панагюрище. Обаче това писмо не беше такова, каквото очаквахме, то не беше написано с кръвта на първата жертва, а с мастило. Затова още на часът отидох до Старо Ново село да се уверя. Азе ги заварих в движение: турци, цигани иззатворени и един-двама и убити. Връщам се на часът. Пратих да се съобщи на с. Душанлии, с. Насвакюу, с. Дълги Герен и така те по-нататък да съобщят. Нашият поща беше Герги Куманов… Сега не остава нам нищо друго, освен да се вдигнем с оружие според обещанието ни и според заключението на апостолите, да се не убива никой турчин, който се не противи. Но лесно ли е да се вдигне цяло село; не е като да е само мъже, но тук с жени, деца и всичка стока. Тук беше страшна картина при излазянието ни от селото, но още по-страшна стана на 24 април 1876 г., когато запалиха турците: 1) с. Елешница, състоящо от 120 къщи, черква и училище, 2) Дълги Герен, тоже от толкова къщи и пр., а на 27- ми и Старо Ново село и Синджирлии — и така всичкият ни имот отиде, ограбен от турците. Тук в с. Елешница заставиха турците няколко старци и жени и ги изклаха, всичко 18 души.
На 21 април 1876 г. аз с помощта на моите другари съзаклятници и въстаници, именно Рангел Костадинов, Нейко Петков, Петко Г. Балтов, Бальо Петков, Герги Куманов, Никола Войнов, Петко Вълков, Мито Спасов и Цоко Точов, вдигнахме населението с всичката жива стока за в Старо Ново село, тук додоха и другите села — Геренът, Красново, Синджирлии, Царацово, Строево, Паничери, Айваджик — всичко 8 села. Турците насилват, едвам с голяма мъка успяхме да изкараме всичкия народ с жени, деца и всичка(та) стока в гората Староновоселска, називаема Дутова поляна, гдето пренощуваха една нощ, а на другия ден ги отправихме за Копривщица. За тази цел сам Каблешков доде в Старо Ново село. След като прекарахме населението в Копривщица, върнахме се с Ванков и Г. Икономов със знаменосеца Стойо Ненчов и отбихме турците, които щяха да влязат в Старо Ново село, и през нощта на 26-и се върнахме в Копривщица. На 28-ми потеглихме за Карлово с Ванков, чета от сто (100) души. Икономов потегли към запад, но никъде не можахме да пробием път. Над с. Дерелии и Слатина направихме една престрелка с башибозуци, но и те бегаха — и ние се върнахме в Копривщица… Когато да излезем вече, по-главните дейци, за в балкана, азе отидох на къщата у Десп. Фръгов, зех си 2 ризи, пексемет и всичко, що ми е нужно, но накрай моста, пред спицарията, изведнъж извикаха няколко гърла: «Ха и тоя.» Обиколиха ме, един от с. Красново, Стоян Кемешя се казваше, чактиса един пищол в главата ми и каза: «Не шавай.» Догде да го попитам защо и що е това от тебе, те другите отстрана ме уловиха яката, зеха ми пушката, леворвера, саблята, чантата, вързаха ме и аде сега карайте го при другите. Апостолите бяха по-рано затворени в спицарията, гдето се и помещаваше народният ни съвет.
