На 16 юни, се навършват 148 години от смъртта на Тодор Каблешков – видният български революционер, оставил ярка следа в борбата за национално освобождение.
Каблешков е роден през 1851 г. в Копривщица. Още млад се интересува от революционното движение, ставайки член на Българския централен революционен комитет (БЦРК). Активно участва в подготовката на Априлското въстание от 1876 г., като е сред най-дейните апостоли в IV революционен окръг – Пазарджишко.
На 20 април 1876 г. Каблешков обявява въстанието в Копривщица и пише „Кървавото писмо“, останало завинаги в българската история. Под негово ръководство въстаниците водят героични сражения с турските войски, но след претърпяното поражение Каблешков е принуден да се укрива.
Заловен е няколко седмици по-късно и е подложен на мъчения, за да издаде съратниците си. Не сломен, той проявява изключителна сила на духа и отказва да сътрудничи на врага. На 16 юни 1876 г. сам избира свободата, която никога повече не може да му се отнеме. Използва разсеяността на едно от заптиетата, грабва пищова му и се застрелва в главата.
България почита паметта на Тодор Каблешков като един от най-великите си герои. Неговото дело и саможертва вдъхновяват поколения българи и ни карат да се замислим за ценността на свободата и националното самосъзнание.
На 17 юни в 11.30ч на гроба му в двора на църквата „Успение Пресвета Богородица“ в гр. Копривщица ще се почете паметта му.
Паметта на Тодор Каблешков е жива. Неговото име е символ на борбата за свобода и национално самоопределение, а делото му ще продължава да вдъхновява поколения българи.
