Честваме 139 години от Съединението на България – едно от най-значимите събития в нашата история. На 6 септември 1885 г. е провъзгласено Съединението на Източна Румелия с Княжество България.
Така българите постигат първия етап от националното си обединение и ревизия на Берлинския договор.
На този ден, преди 139 години Тодор Каблешков вече не е между живите, но той не е единственият представител на рода, който е изпълнен с патриотизъм и родолюбие.
Неговият чичо – Стоян, или по-познат, като Цоко Каблешков, е бедно момче, което се издига до първенец. През 1856г. се мести да живее в Пловдив. Деен боец за независимостта на българската църква от гръцко иго. Чорбаджи Цоко непрестанно полага грижи и за българската община и училище. В периода от 1864г. до 1867г. Тодор Каблешков учи в Пловдив и прекарва доста време с чичо си, като двамата често посещават по работа съседните села, и по този начин Тодор от близо се запознава с тегодбите на робския живот. Също по препоръка на чичо му, през 1868г. Тодор заминава да учи във френския лицей в Галатасарай. Можем да предположим, че Цоко Каблешков е бил значима личност за племенника му Тодор Каблешков.
По време на Априлското въстание чорбаджи Цоко спасява Копривщица от опожаряване, след което е затворен в затвора в Пловдив, записан, като „подстрекател на въстанието“. Освободен от общата амнистия при Руско-Турската освободителна война. Назначен е за заместник-перфект на Пловдив. Стоян (Цоко) Каблешков подкрепя Съединението през 1885г., в което активно участват и тримата му синове – Антон, Атанас и Никола.
В Съединението участва и по-малкият брат на Тодор Каблешков – Андон.
Антон С. Каблешков
Антон е роден през 1856г. През 1873г. заедно с други деца от Копривщица заминава за Русия да учи. Завършва право в Петербург. Когато се завръща в България е назначен за помощник-прокурор при окръжния съд и сътрудник на главния прокурор на Пловдив.
Присъединява се към създадения от Захари Стоянов БТЦРК. През нощта между 5-ти и 6-ти септември 1885г. поддържа връзката между ген.Николаев и БТЦРК.
След Съединението и Сръбско-българската война е назначен за помощник-прокурор на Върховния касационен съд в София. Става професор и завежда катедрата по търговско право. Умира през 1917г., със сломено сърце от неизбежната за родината катастрофа от участието в Първата световна война. Със завещанието си от 28 май 1917 г. А. Каблешков дарява на БАН сумата 20 хил. лв., която трябва да получи при продажбата на къщата му на ул. “Московска” № 35. Волята на дарителя е БАН да образува фонд, от лихвите на който да се дава премия за научни трудове по право, съгласно правилника на Академията.
Атанас С. Каблешков
Атанас, като ученик в последния клас на мъжката гимназия се включва активно в Съединението, с братята си. Завършва Московската селскостопанска академия. Поканен да организира земеделското училище в Плевен и да бъде негов директор. Там Атанас полага основите на една система работа за съхраняване на вината, включително и най-старото запазено вино в България от 1893г.
През 1911г. е избран за народен представител във Великото народно събрание, а през 1912г. заема поста „Директор на централната кооперативна банка“.
Ген. Никола С. Каблешков
Никола е най-малкият син на Цоко Каблешков. Роден е на 4 септември 1868 година в Пловдив. Взема участие в Съединението, а през 1886 година завършва Военното училище в София. Последват още военни обучения.
Военната му служба започва в трети артилерийски полк през 1886 година. По-късно служи в 6-и артилерийски полк и 4-ти артилерийски полк.
Участва в Балканските и Първата световна войни. От септември 1912 до 1913 е командир на гаубично артилерийско отделение към девета пехотна плевенска дивизия. През 1916 година става командир на девети артилерийски полк. Между 18 януари и 20 декември 1919 е командир на 4-ти артилерийски полк. В периода 1920 – 20 януари 1921 е инспектор на артилерията.
Андон Л. Каблешков
Андон Лулчов Каблешков е един от по-малките братя на революционера Тодор.
Той е един от първите български офицери, служили в Източнорумелийската милиция. Участник е в Съединението през 1885г., заедно с братовчедите си. Назначен е в III артилерийски полк в Пловдив.
Взема участие в Сръбско-българската война и получава орден за храброст. По думите на другите – към войниците се отнася бащински, но изисква от тях строго и точно да спазват военната дисциплина и да са готови винаги да жертват живота си за родината си.
Достига до чин майор, умира млад и е погребан в Копривщица през 1899г. За него ген. Данаил Николаев пише в спомените си:
"Офицерите ми казаха, че майор Каблешков започвал службата си всяка сутрин в 4 часа. Понеже аз не вярвах в съществуването на такова извънредно трудолюбие, за да се уверя с очите си, курдисах два пъти будилника в 3 през нощта и заставах, чакащ на прозореца. Малко след това майор Каблешков минаваше край прозореца ми в посока към казармата. Този отличен офицер умря от голямото си трудолюбие."
Повече за Съединението
В края на август 1885г. вълненията в Източна Румелия се засилват и вземат застрашителни размери. Правителството на Народната партия решава да въведе строг контрол, за да ограничи съединисткото движение. Взетите плахи мерки обаче не могат да спрат ентусиазма на народа. Събитията в областта изпреварват дори решенията на БТЦРК. На 2 септември 1885 г. една спонтанна демонстрация в Панагюрище поставя началото на въстанието за съединение. Трима ученици от последните класове на гимназията – Събко Милков, Тодор Киров и Андон Орешков, по примера на Априлското въстание развяват българското знаме в центъра на града, стрелят и викат: „Долу Румелия”, „Да живей Съединението!”. Властите ги арестуват, но с това предизвикват още повече народното негодувание. Около 2000 души обсаждат околийското управление, освобождават арестуваните и отново развяват знамето.
Вълнението в Панагюрище заставя БТЦРК да ускори съединението. Той взима решение акцията в Пловдив да се извърши на 5 срещу 6 септември. На 5 септември председателят на комитета 3ахари Стоянов написва прокламацията за съединението. В нея се казва:
„Братя! Часът на Съединението удари!… вие се задължавате в името на отечеството ни, в славата и величието на България да се притечете на помощ и подпомогнете святото дело.”
През това време местните комитети в областта вдигат народа на бунт. На 5 септември в Пазарджик се събират около 3000 въстаници от околните села. С музика и развети знамена те преодоляват слабата съпротива на властите и обявяват Съединението. Успешно е проведена акцията и в с. Голямо Конаре. Под предводителството на ръководителя на комитета Продан Тишков (Чардафон) голямоконарци арестуват дошлия пловдивски префект и провъзгласяват Съединението.
В Голямо Конаре се стичат въстаници от околните села. Образуват се отряди. Един от тях под ръководството на Чардафон потегля на 5 септември за Пловдив. Начело на колоната е годеницата на командира Недялка Шилева, развяла запитото от нея знаме на Съединението. Късно вечерта четата спира край Пловдив и чака нарежданията на майор Д. Николаев.
Към столицата на областта се отправят и около 3000 души от Асеновградско. Цяла Източна Румелия кипи и бушува. Образувана е чета и в Чирпан. Тя също се насочва към Пловдив. При с. Калфата (дн. Съединение) чирпанската чета е настигната от войскова част. Започва бой, в който загиват петима въстаници. Това е единственият въоръжен сблъсък между въстаналия народ и войската при провъзгласяване на Съединението.
Едновременно с тези действия се засилва и дипломатическата активност. Антон Каблешков и д-р Г. Странски получават задача да се срещнат с руския дипломат, заемащ поста втори секретар на руското генерално консулство в Пловдив подполковник М. Чичагов и да осигурят неутралитета на руските офицери. Пратеници на БТЦРК отиват при княз Ал. Батенберг в Североизточна България, където се провеждат маневри на войската и го запознават с конкретните планове.
Събитията в Панагюрище и Голямо Конаре раздвижват и ръководителите на Народната партия. К. Величков предлага лозунга за Съединението да се провъзгласи от самата власт на Източна Румелия. Изпратена е депутация – Ив. Ст. Гешов, Ив. Вазов свещеник Г. Тилев, която да сондира мнението на руското консулство. Депутацията е приета от руския консул Г. В. Игелстрьом и М. М. Чичагов. Съгласно инструкцията от Петербург руските представители отказват да подкрепят инициативата на Постоянния комитет. Ръководителите на Народната партия, след като не получават подкрепата на Русия, не могат правилно да оценят обстановката. Макар и да не се противопоставят практически, те остават настрана от голямото народно дело.
В тази обстановка към 4 часа сутринта на 6 септември майор Д. Николаев повежда войската. Присъединяват се и въстаническите отряди. Бързо са завзети резиденцията на главния управител, конакът, пощата. Администрацията не оказва никаква съпротива. Съединистите приветстват делото и поздравяват неговите организатори. Руските офицери, служещи в българската армия, се отнасят със симпатия към Съединението. Г. Кръстевич, за да изрази съпричастието си в общонародния стремеж, заявява: „И аз съм българин.” Няма сила в страната, която да е срещу Съединението.
Затова и Ив. Вазов по-късно ще напише:
"Съединението е една от най-лесните революции в историята, защото отдавна тя беше извършена в душите.”
