Skip links

Къща - музей

гр.Копривщица

„Бащината му къща, която и днес стои здрава и непокътната, свидетелства за охолност и големство. Между другите копривщенски къщи тя стои като донесена отвън, например от Пловдив или от Одрин. Архитектурата на тая сграда няма нищо местно, освен дървените материали.“

Михаил Маджаров

 
История

Къщата на чорбаджи Лулчо

Каблешковата голяма двукатна къща е извисила снага над калдъръмената улица край Бяла река. Талантливият копривщенски майстор Генчо Младенов построява къщата през 1845 г. В нейното съграждане той влага цялото си умение, сръчност и творческо въображение, за да задоволи изискванията и изтънчения вкус на собственика – тя да е голяма, просторна, с много светлина.

 

След като достига завидно материално и обществено положение, чорбаджи Лулчо, бащата на Тодор, построява къщата, която днес е музей на културата. 

Майстор Генчо Младенов я изгражда, негова идея е както външната, така и вътрешната архитектура – по подобие на пловдивския тип „симетрична къща“. Тя е един от най-завършените примери на необароковата архитектура в Българското възраждане.

Сградата е с изразена симетрия, организирана около централно разположения голям кръгъл салон. Тук срещаме непознато дотогава архитектурно решение, осъществено от талантливия копривщенски майстор – ново разположение на помещенията, три фасади със симетрично разположени кобилични фронтони и полукръгли еркери. Заради цялостния си вид Каблешковата къща се определя като върховно постижение на копривщенското архитектурно майсторство.

Източник: https://www.photomoments.bg

Първи етаж

Двураменно стълбище отвежда в първия етаж, където семейството на Лулчо живеело в студените зимни месеци. Оригиналните етнографски материали, подредени там, женската работна стая, собата и одаята пресъздават патриархалния бит и дават представа за обстановката, в която Тодор Каблешков е растял. Миндерите са застлани с копривщенски макати, а подът е застлан с плъстен килим. 

Сред експонатите на първия етаж на къщата посетителят може да види битовата уредба на един богат копривщенски дом от втората половина на ХІХ в. Ценни експонати са кристалното огледало, донесено от Цариград, както и таблата – поднос, с който на 20 април 1876 г. втората майка на Каблешков поднася кафе на Неджиб ага, дошъл да арестува размирния ù син.

Главната порта

Главната порта

Стълбището пред къщата

Стълбището пред къщата

Първи етаж

Първи етаж

Родната стая на Каблешков

Родната стая на Каблешков

Друга стая на първия етаж

Друга стая на първия етаж

Втори етаж

Към втория етаж отново ни отвежда двойно стълбище. Резбите по долапите, вратите и таваните са художествената украса на къщата. На тавана на горния етаж майсторът-резбар е изработил голямо дървено слънце. Житните класове символизират плодородието на българската земя, а слънчевите лъчи – стремежът към свобода и независимост. Югоизточната стая и таваните на кьошка са интересно апликирани. 

Кръглият просторен салон на втория етаж отвежда в шест стаи, където е разгърната обновената музейна експозиция, посветена на революционната дейност на апостола. Редуват се лични вещи на Тодор Каблешков и въстаниците – оръжия, както и почетни кръстове, ордени и медали за храброст на копривщенските опълченци от времето на Руско- турската Освободителна война (1877–1878 г.).

Въстаническа униформа

Въстаническа униформа

Втори етаж

Втори етаж

Символите на клетвата

Символите на клетвата

Родословното дърво на рода

Родословното дърво на рода

Къща-музей

След погрома на Априлското въстание, къщата на Каблешков била разграбена, били изтрошени стъклата на прозорците, керемидите, саксиите с цветята и цветята в градината били изкопани.

На 20 ноември 1922г. Министерския съвет на България, с постановление №392 нарежда „да се отчужди за музей на нашето духовно и политическо възраждане къщата на Тодор Каблешков в гр.Копривщица“. През 1930г. в къщата е уреден общ музей, а през 1954г. той става мемориален.

Паметник на Тодор има освен на ул.Тодор Каблешков в Копривщица (в близост до къщата-музей), така и в двора на самата къща. 

Разгледай
Дръпни