Както орлите - тези символи на свободата и на смелостта - свиват гнездата си по най-високите и недостъпни планински върхове, така Копривщица е свила гнездо в Средна гора. Как можа да си избереш това високо гнездо, откъдето могат да излитат само орли, това сурово и нежно гнездо, меко зиме, прохладно лете, мило винаги, свито не от кал и съчки, а от планини, недостижим венец от планини и белочели буки и борове копия.
Юбилеен сборник Копривщица, том III, 1980г.
Легенди
Името и заселването
Градът е родно място на някои от най-големите имена на България. Тук са родени Любен Каравелов, Димчо Дебелянов, Тодор Каблешков, Георги Бенковски и редица други големи наши дейци в разнообразни сфери.
Версиите за заселването на местността са много и няма потвърдена. Съществуват по-скоро под формата на легенди.
Независимо коя от тях се доближава най-много до истината за произхода на селището, едно е ясно – през дългата си история градът наистина се е ползвал с привилегии пред султанската власт. Мястото е голям културен център, където се развива засилено занаятчийство. Това обаче прави градът привлекателна плячка за кърджалиите и той три пъти бива ограбен и опожарен. Въпреки това трудолюбивите граждани всеки път възстановяват града и го съхраняват до наши дни.
Снимка: photomoments.bg
Легендата за Жупите
Първата легенда разказва, че където се кръстосвали пътищата между Златица, Пирдоп и Клисура се намирали приказни поляни. Затова тук решава да се засели едно семейство със своите стада, наречени „жупа“. Така се зародило селището, което по-късно ще се превърне Копривщица. С годините броят на жителите се увеличавал, а до днешен една от махалите на града носи името Жупата.
Легендата за "Женската поляна"
Втората легенда гласи, че местността привлича със своите тучни поляни вниманието на една болярка, която решава, че то е отлично място за животновъдство. Тя измолва за султански ферман, чрез който става владетелка на селото, като султанът му слага първото име Авраталан (женска поляна). Селото се ползва с големи привилегии благодарение на своята владетелка. Тук турчин с подкован кон не стъпвал, а жителите имали право да носят оръжие. Заради своята голяма заслуга болярката е наричана от местните Султанката.
Легендата за бежанското начало на града
Друго предание пък разказва, че градът е основан от бежанци, които са потомци на големи български търговски родове (което до някаква степен би обяснило защо на това място се раждат толкова видни личности). Сред бежанците били трима скотовъдци, наречени Ламбо, Тороман и Арнаутин. Те създали семейства, които с годините се разраснали и днес Тороман махала, Ламбовска и Арнаут махала спомнят имената на тримата заселници.
19 век
Важен център
През 19-ти век, Копривщица е била един от важните центрове на българската култура, образование и революционна дейност. Ето някои от ключовите аспекти от историята на града през този период:
Развитие на образованието и културата: През 19-ти век, в Копривщица се развива активна образователна и културна дейност. Градът е известен с богатото си наследство от ренесансов период, като мнозина от неговите жители са били активни участници в развитието на българската култура и образование.
Революционна дейност: Копривщица играе важна роля в борбата за освобождение на България от османско владичество. Мнозина от неговите жители участват в различни революционни организации и дейности. Градът е бил център на тайната революционна организация и е свързан с имената на много български национални герои, като Георги Бенковски, Тодор Каблешков и други.
Въстанието в Копривщица (Априлското въстание): През 1876 година, в Копривщица започва едно от първите въстания срещу османското владичество в България, известно като Априлското въстание. Въстанието е подготвено и организирано от местните революционери и има голямо значение за българската история като начало на борбата за национално освобождение.
Поетичният сборник „Копривщица“ на Христо Ботев: През 1876 година, българският поет и революционер Христо Ботев издава своята поетична сбирка „Копривщица“, която включва някои от най-известните му стихотворения. Тези творби се превръщат в символ на борбата за свобода и национално самосъзнание.
През 19-ти век, Копривщица е едно от горещите точки на българската история, където се съчетават културният просперитет, революционната дейност и борбата за национално освобождение. Този период остава неразделна част от идентичността на града и на българския народ като цяло.
Копривщица днес
Днес Копривщица е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз, а забележителностите, които можете да посетите са безброй. Ако искате да се докоснете до славните революционери на България, които са родени тук, можете да посетите техните къщи-музеи, както и каменния мост, където е произведен първият изстрел на великото Априлско въстание. Ако пък предпочитате да се докоснете до по-смирената страна на българската култура, посетете църквите „Успение на Св. Богородица“ и „Св. Николай“. Ако пък сте почитател на архитектурата и искате да се насладители на прелестния възрожденски стил, можете да се насладите на Марковата къща, Чалъковата къща, Каблешковата къща и др. Чистите води на местността дават своя израз в над 40-те чешми, които са построени в Копривщица и които могат да зарадват всеки жаден (в буквалния и преносния смисъл!) турист. Привлекателни са и многото природни забележителности като например вр. Голям Богдан, вр. Свети Илия, вр. Барикади и Сополивите камъни. За последните се разказва, че именно там семействата изпращали своите бащи и синове на горбет. Заради многото ридания скалите са наречени с това описателно наименование.
Управление на съгласие
За да осигурим най-добрите изживявания, ние използваме технологии като бисквитки за съхраняване и/или достъп до информация за устройството. Съгласието с тези технологии ще ни позволи да обработваме данни като поведение при сърфиране или уникални идентификатори на този сайт. Несъгласието или оттеглянето на съгласието може да повлияе неблагоприятно на определени характеристики и функции.
Функционални
Винаги активен
Техническото съхраняване или достъпът са строго необходими за легитимната цел да се даде възможност за използване на конкретна услуга, изрично поискана от абоната или потребителя, или единствено с цел да се осъществи предаване на съобщение по електронна съобщителна мрежа.
Опции
Техническото съхранение или достъпът са необходими за легитимната цел да се съхраняват предпочитания, които не са поискани от абоната или потребителя.
Статистика
Техническото съхранение или достъп, които се използват изключително за статистически цели.Техническото съхранение или достъп, които се използват изключително за анонимни статистически цели. Без съдебна призовка, доброволно изпълнение от страна на Вашия доставчик на интернет услуги или допълнителни записи от трета страна, информацията, съхранявана или извличана само за тази цел, обикновено не може да се използва за идентифицирането Ви.
Маркетинг
Техническото съхранение или достъпът са необходими за създаване на потребителски профили за изпращане на реклами или за проследяване на потребителя на даден уебсайт или на няколко уебсайта за подобни маркетингови цели.
